Моята световна финансова "и икономическа" криза - купувам животи на кредит, докато издъхвам връз единствения, който имам. Закъде ги кътам? За някой друг живот, разбира се. Свята алчност, оцветена с кръвта на всички, които много питат и ценят обноските. Няма обноски, плюскайте цялото налично меню от време, красота, късмет и има ли значение какво още...
В един идеален свят има по едно мече, отредено за всеки - едно такова, че дори възневидял суетата, да има за какво да се грижиш и да храниш с много любов всеки един ден. Тук обаче носиш грим, което е непростимo. Другите мечета също не си го спестяват, което напомня само на едно: човек обича в най-мъчните периоди от живота си. Когато кривата челюст на безвремието го натоварва със болежки. Освободени от безвремие, причиняваме си най-солените страдания - солени сълзи, солена лимфа от разчесаната рана на хубостта: ще обичам теб, само да се вдъхновява колко обич чака да бъде разпръсната извън нас, а накрая този пир ще ме изпие и остави вън - при жаждата, наречена зависимост.
Пък из информираните среди се говорело, че всичко е съгласие. Достатъчна доза съгласие. И тези шашми с обичта са игра като останалите - обичаш от безвремие, а не защото има какво да обичаш. Ако има какво да обичаш, съгласувайте се и готово - повече не би говорил за "любов", а за живота. Съгласие за дизайн, за време, форма, навици, капризи - детайлен избор, който никоя фирма не ще предложи! Каза, че обичаш щастливо? Не, съгласувал си нуждата си с някого, който в друг живот ще бъде чаено другарче или начумерен враг. Но сега наскоро е изиграл абсциса, спънала се в теб, докато по ордината си се суркал. Недей да търсиш нищо необходимо, суркай се и "обичай щастливо".
Няма коментари:
Публикуване на коментар