Малко известни неудобства

И когато се разминаваш на улицата със средно познат, за когото не знаеш нито дали няма да го учудиш с едно "здрасти", нито дали няма да се обиди, ако не го поздравиш,

и когато поредният трамвай е на път да те сгази и, разминавайки се, усещаш дишането на милионите пътници, вперили поглед в теб, лудия,

и когато говориш с близък на преклонна възраст и ползваш страдателен залог, така че да избегнеш съмненията дали да му говориш на "ви" или "ти",

дори когато намесваш в разговор нещо непознато, а после, докато го обясняваш, се питаш как така твоята многостранност се оказа натоварваща, вместо освобождаваща,

че и когато пикаеш в мивката, сричайки псалмите на естетиката на бита,

и после - когато се обаждаш на някого за рождения ден и забравяш, че след честитката няма какво да си кажете,

и накрая - когато закъсняло кълнеш притеснението си от тъмницата на своя кристален и стерилен не-провал,

винаги и все така - ще бъда в теб. Ще бъда теб. Твоето сладко щурче.