Запустяли релси на крайпътна гара в двуизмерен свят. Обрасло и плесенясало, а отпред - един човек, буен и бесен, оклюмал от безброй битки, но все още годен да убива. Каквото и да се появи, ние чуваме само изстрела и продължаваме нататък. Дори лютите му псувни се топят в четиридесетипетградусовата жега.
Синът му се появява на втората релса. Той не може да се обърне, светът е двуизмерен. Каква грешка, да забрави, че не е избил всичките си синове. Злото може да изгуби само по тъп начин. "Татко, - казва той отчаяно - твърде топло е, за да убиваме. А представи си още колко ни остава." Синът е същият като баща си, но жегата го е тласнала да потърси окончателния край. Не чуваме нито звук от неговия изстрел.
Жужането на един милион досадни същества се усилва, докато не виждаме изоставената хвърлена от сина книга. Това е тетрадка, на която с обикновено лепило е залепен етикет "история на света". Отваряме и виждаме безброй снимки и кратки анекдоти за неизвестни хора. В бъдеще по тази тетрадка ще разбираме за всичко, което някога се е случило.
Няма коментари:
Публикуване на коментар