885/1951

И роди се и ти - без глава, черно-бял. Преварило поп арта, твоето същество е първият успешен експеримент с колажа. От думите ти се лее изначалност - така, че да се чудим как може някой да не ти вярва, щом проговориш. Но щом млъкнеш, проблемите настават. Дошъл отвеки, твоите отломки ще стряскат със средновековно мрачновато величие и ще гледат строго до момента, в който варварщината обземе паметта ни окончателно. Тогава ще си отидеш, но ще остане казаното от теб...

8: Куцукам. Но вие си го знаете. Вие всичко си знаете, затова даже нямате нужда от мен.

23: Ти и твоите грешни приятели. Имаш човек за всичко, нали? Защо ли се връзвам на пиянските ти приказки? Може би, защото и аз съм пиян.

24: Виждаш ли? Видя ли го? Беше за малко тук. Но вече го няма - вече е при теб. Завинаги. Интересно как ще го понесеш.

74: Сега направих плонжа на отчаянието. Другия път - надали. Протрих се от самоубийствени скоци в твое име. Време е от благославящ да стана повелител. И този момент ще дойде.

88: Дръж се здраво. Сега ще си припомниш как припомнянето тегли като центрофуга назад. Но внимавай, има здрави метални стълбове, на които ще си разбиеш главата, защото там центрофугата се е запушила от прах и мръсотия.

95: Цели пет етажа стълби и нито ефект. Мъкна товара си навсякъде - не само по тези стълби, а и по другите. И всяко следващо мъкнене създава илюзията, че те се смаляват, а аз трябва спешно да оставя товара, за да не се прекатуря пред всички. Говори, моля те, говори! Кажи нещо, просто говори...

103: Помниш ли? Дааа, и аз си въобразявах, че всичко, което се случи тогава, няма да има връзка с проклетия ни живот. Но има. Нашите решения намериха своя смисъл все някога, все някак, което е ужасно. Кой знае колко още грехове чакат да бъдат разчоплени?

134: Седни и се отпусни. Всички ще умрем един ден. Защо така препираш? Не ми бъркай в дробовете, там няма да намериш каквото търсиш. И другаде няма. Ха-ха. Хайде, сядай.

141: Не, не и него! Плюейки кръв, последното ми желание е да го оставите. Той не ви е направил нищо! Не стига ли, че съм трагична жертва, а се налага да ставам и палач за другиго?

175: Моите смокви... Къде отидоха моите смокви? Горняк съм аз за зрелите смокви. Страховита призрачност лъха от тази чистота... Убива ме тази чистота.

ps: Влизам в къщата ти и виждам безпорядък. Но не мога да си представя да пипна нищо. Омагьосана къща.