Вие, другите, не сте онези другите, на които спрях да говоря преди години. И докато онези другите така и не ми проговориха, защото нямам нужда от тях, то... от вас, от вас не мога да нямам нужда. Да, именно - не че имам нужда, а не мога да нямам - вие съдействате, вие изкачвате, и ако не бих имал нужда от ръкоплясканията ви, то от стълбичките и трамплините ви - винаги. Не говорим за красота, нея я погребахме отдавна. Говорим за довършеност.
Трябваше да кажете, че съм се изцапал няколко години по-рано. Сега всичко засъхна, какво ще правя? Разбирам, че и вие сте готови във всеки един момент да легнете на улицата и да спрете да свързвате дори обикновеното "махни се" с изместването от хорския път. Но дори най-примитивните форми на любов включват в себе си отбелязване на очевидното. А бяхте запознати поне с това, че всяко мое трепване бе съобразено с разчертаната от вас схема - лицето ми, събиращо всички бръчки и нещастия на земята.
Бръчките се оказаха с две по-малко, защото съм бил оцапан. И целият свят рухна под стоновете ви да си почивам в санаториума на нормалността. Послушах ви от пословична любезност, а после вече беше късно да се върна. Нали се чудехте каква е тайната на спокойствието? Ето такава е - стоиш и набираш ли набираш, без дори да питаш защо и разбира се - без-да-спираш. Като игра на пинг понг, която се разбързва невидимо за теб и в един момент не виждаш топчето от бързина, но връщаш. Връщаш го, но едно премигване и този ваш обект на въздишки се срутва завинаги. Така и аз - премалял и изтерзан, стисках зъби с помощта на дрогата на име драма. А вие ме изкарахте уж за малко от драмичката ми и... санаториумът се превърна в пансион.
Идвайте на свиждане понякога. Ако не ви досаждам твърде много.
"Хората никога не биват измамвани - те се самоизмамват."
ОтговорИзтриване