Ad absurdum

Началото е трудно. После става лесно. Това е така.

Началото на началата е трудно. Защото не си запознат със съждението от горния ред. Всяко следващо начало е по-лесно.

Началото на осъзнаването на началото е трудно. Трябва ти след-началие, за да имаш идея кое е начално. И тогава става търпимо.

Началото на самото начало е трудно. Случва се веднъж и завинаги. Невъзвръщаемо е. Щом обаче се случи, имаш подслон - вече си вътре в нещото, което е започнало.

Родили сме началото с идеята то да ражда, а ние след това да се мъчим и потим. Всъщност мъката е в началото. Как пък не се усетихме да дадем на края да ражда, а началото да идва наготово?!

Голямото поле

Поканиха ни на голямото поле. Да вземем колкото си пожелаем.

Въодушевени се втурнахме да грабим и пропуснахме да питаме кога ще можем да се отдадем на жътвата си. На това и разчитаха. Такова голямо поле и такъв голям глад - а всъщност толкова граници...

Загребвах и всичко оставаше там. Идваше друго. Идваше друг. Но по-важното е, че не можех да се спра - не от алчност, а защото това беше едното поле, аз пък бях единият и единствен човек с единствения си живот, през който да обирам полета. Знаех, че полетата се грабят, знаех го като догма, а догмата не ти позволява да мислиш. На мен не ми позволи да мисля какво точно означава моето ежедневно грабене.

Накрая ни извикаха и с гадната си усмивка ни признаха: "Това беше и целта. Да се научите, че колкото и да сте лакоми, няма лакомия, която да ви отведе отвъд полето. Хайде, продължавайте." И ние продължихме.

Излъган, pt. 6

Моят занаят отмира. Той е остатък от дребнобуржоазните времена, отблясъци, патина, такива неща. Не бих тъжал, напротив, бих му се отдал порядъчно, ала моят занаят е да живея стилно. Една ипотека върху мен самия, която ще си влача доживот. До живот, ха-ха.

Бях принуден от теб. Който и да си, когато и да си. Принуден от онзи поглед, съвършената неутралност на скулите и всичко под тях. Вече си говорихме колко под абсолютната нула се намираш, щом изгледаш така. И не от разочарованието, а от неудобството ти да ми изкрещиш направо, че те разочаровам. Колко по-просто би било да тръгвам от провал и да катеря, пък докъдето... А ти да ме удостоиш със пълни, сочни скули. Скули-образи.

В такива моменти се усещам и аз да видя отстрани, макар и да ме е срам от тази гордост. И какво да видя - моето несходство (не наше, мое!), е било храна, за да ме блъснеш нежно. На едно пренебренежение разстояние. Тук не съвпадаме, там не съвпадаме, колко си досаден, защо се занимаваш с глупости, обърни внимание на... А ти така и не обърна внимание, че маниаците са маниаци и няма тук и там при тях. Той е маниак, той е сладък, добре, всички са сладки, но не и ти - твоето покръстване в сладкост не пита кой защо и как е станал маниак. Но питаше защо на мен ми е да ставам.

Много зародиши на мания погребах в кроткия си конформизъм. Утеха ми остана да живея стилно. Толкова не-близко късоглед за твойте скули. С апломб, но и с опора на задния си крак. Винаги в играта, но не и като фен.

Играта я изгубих, но не от теб.

На селски мач

Това трябваше да е нормален концерт.

Случка първа: http://twitter.com/NickHolmesPL/statuses/9014143821

Случка втора: Отиваш. На уреченото място. То обаче не е уречено, защото липсват задължителните ограждения пред залата. Пребърква те "охрана", по-клощава от теб самия (б.р. - от мен). Идва ти наум думичката "лиценз". И липсата му. Хмм, нямам билет.

Случка трета: Няма билети. ?!? Ама как така, то няма хора, нали ги изпъдихте с малоумните си изпълнения ?!? Аа, не, нее, казах, че няма напечатани билети, иначе влизайте, заповядайте.

Случка четвърта: Влизаш вътре. Ток в залата няма. Кое ли е по-абсурдно - да пестиш от най-важното (тока) или дори от най-най-малкото (сандвичите и хартията за билети)? Поне концерт има. И то нормален. Още един абсурд. Но едва ли скоро пак ще има.

PS: Има нещо толкова глобално в провинциалния минимализъм, че даже не се и замисляме по въпроса. Като да бъдеш на селски мач и да си се сраснал с атмосферата на пълен провал, до степен, че ти е уютно. Защото знаеш, че няма друго и следователно виждаш от различен ъгъл как всъщност нещата са очарователно елементарни и аха да се присегнеш, и ти можеш да организираш мач, концерт или целия обществен живот направо.

И всичко това е толкова приятно след първото претръпване, че забравяш за явната му порочност.

Stay positive!

А само допреди месеци отмятахме набързо позитивните вреди. Колко позитивно от наша страна. И днес, трупкащи и скачкащи, отмятаме и се втурваме към лесните точки, докато не сме ги изпуснали. Разликата? Сега очите ни блестят позитивни, а устните ни се сбръчкват при всеки опит да нарушим позитивния ред и да изречем нещо по-малко или по-лошото - нещо повече.

Но важното: вече сме изправени пред позитивните вреди от лудия си блясък. А как ще съжаляваме някой ден, като бъдем други, независимо дали съзнателно опитващи или наказани от онзи горе. Ще страдаме и ще се блъскаме, докато не се върнем на негативната си изходна позиция. Да се надговаряме и всеки ден да е като повторно начало. Колко много всъщност е това, но колко малко пред позитивната ни алчност да погълнем на парчета, а не на равни хапки. Да ядем, да се ядем и всички други да ядем. Да припадаме от позиви и да живеем цял живот така.

Какво ли ни остана? Да не бъдем позитивисти.

АНАЛиз на съдебната практика

Решение № 707 от 22.II.1979 г. по гр. д. № 146/79 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1979 г., С., Наука и изкуство, 1980 г.

Бракът при социализма се гради на нормални, здрави, природосъобразни прояви в половата и емоционално-нравствена сфера на отношенията между мъжа и жената. Жалбата е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. При категоричните данни за извършвани анални полови актове на съпруга с ищцата, поради което тя се отвратила от него, правилно е прието, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правилно е отчетено, че противоестествените полови прояви на съпруга създавали неблагополучия в интимната среда на семейния живот и те като проява на извратеност са несъвместими с елементарния нормален емоционален съпружески живот. Този начин на живот е изцяло отречен в семейството при социализма, при който бракът се гради на нормални, здрави, природосъобразни прояви в областта на емоционално-нравствените отношения на мъжа и жената. Следва решението да се остави в сила, а жалбата - без уважение.

Как беше, socialism is sexy?

Няма да питам каква експертиза е ползвана, за да се установят "категоричните данни" за процесните актове... Само се чудя колко дълбоко разстроен може да е бил... бракът, че да имаме случай на "извратеност"? (blush)

Псевдоними

непосилно ми е да търпя
да бъда хванат като в примка
от чувството че щом протегна
ръцете си във опит да обгърна
това ще бъде невъзможно
как да сложа името си
под каквото и било
нашата невинност
жертва на американската мечта
на собствената си превзетост
увисваща когато обеднеем
тъкмо слабите не оцеляват
щом навън гъмжи от "факти"
но аз ще чакам и разчитам
на нови дни и те ще дойдат
тогава ще запея нови песни
мойте песни с мойте думи
нашата невинност
без да я споделяш избледнява
време за начало
всички тръгваме навред
и аз на път съм и те търся
макар че ти не се показваш
аз отново ще те чакам
защото знам че си наблизо


Gregor Samsa - Pseudonyms

Murderous art has its grips on me - can't wrap myself around internally. I can't seem to put my name on anything. Our innocence yields to American dreams. Our innocence yields to pathetic conceit. Our innocence yields when our pocket's empty. The softest hearts break when the deed is done. I'll patiently wait for new days to come, then I'll wake and rise to write another song. Our innocence yields when we do it alone. The exodus begins now. I'll travel 'round and find you once more. You're reaching out less than before, but I know you're there.

Излъган, pt. 5

Вчера четох новата ти изповед. Говореше за тайни мигове на възхищение. В тях си се ковал, признаваш. Каза, че те изковали именно със тайност и интимна еуфория. Каза го със еуфория, но не интимно.

Питам се, защо тогава гниех редом с теб на кадифените седалки? Нима и двамата не знаехме, че само на едно-единствено местенце ще се натъкнем на трогателност подобна? Че няма друга дупка, друг коптор, към който всички пак да се стремим? А аз дори преди да те познавам, когато бях по-малък и от теб, по-малък, че дори да падна в твойто полезрение, тогава още знаех си за "ние", "те" и за единственото място, единствения атрибут, прическа, книга и каквото още кажеш. Единствено, защото е интимно. Болеше ме дори насън да го споделям.

Ти обаче го споделяш. И сега, но най-вече - и преди. Как да знам дали не си го правил поради случайност, отвела те игриво на познатите седалки? Или друго, заради негласен писък, обгърнал вас незнайно, но безспорно? Безспорно, тъй като след всеки епизод ти имаш коректив до тебе, а аз оставам и насилвам собствената скука.

Вече никога не ще проникне в мен въображение, че наша среща е била възможна. Дори да е била, то ти си този, който дава изповеди. А аз ще те чета и ще подскачам, когато видя някое познато име.