Излъган, pt. 3

Защо никой не ми каза, че всяко нещо може да бъде наваксано, но толкова седефчета надничат и чакат да бъдат изпуснати? И значение имат само те, същите, които небрежно съм смятал за небрежни, а не онези, които ме наядоха отново и отново? Защо?

Ето те и теб, мръсник, с ненавистно изчистена мисъл. Презирам твоята толерантност. Ти ми я буташ, само щом се почувстваш виновен и вземеш, че се порадваш на тоя пуст живот, за когото страдам и в това е моята радост. Трижди проклет да си, защото провалът ми те кара да бъдеш добър.

Когато вчера очакваше да чуеш моята ведрина, срещна крясък от тежка рана и те досрамя. Все едно съм те карал. Аз ли да ти обяснявам, че всичко е свързано и този крясък идваше не от друго, а от предишен, отдавна забравен момент, когато някой ме е настъпил в тълпата, но аз съм решил да покажа воля? Или че това отвежда до по-предишен момент, когато една твоя дума можеше да ме запрати, където си поискаш, но думата... Не, ето пак, не те обвинявам, ти си най-прекрасният човек, когото познавам, само че този факт отдавна се изпразни от смисъл.

Толкова ми се иска да седна и да плача пред теб, но твоите детски питащи очи ще ме огледат и ще запитат как така бих плакал именно заради нещо такова. И тогава ще се наложи да се надигна за последен път и да убия един от двама ни.