Весели празници!
в сънищата мои не прозира
божество по-близко от това
душата е на дупки от вълни
след всеки техен тласък
напразно слънцето жадувам
надишан със илюзия
как то припада
отвъд трептящите полета
и оцветява със внимание
това загърнато величие
слузести неща! попейте ми!
умирам за песента ви от недрата
дълбоки като звездните недра
недра на светещото царство горе
аз умирам
амонит! от времето вовеки забравен!
удави ме със едно облизване
с окото закърняло ме дари
да видя картини видени от теб
някога много отдавна
от теб и от всички морски богове
по вълните се клатушкам
а небето се клатушка с мен
от измисления си кораб призовавам
онези които не помнят
сушав поглед отправен към тях
опомнете се!
сънят е паднал неусетно
потопил е храмовете
и формите
натворени от самите богове!
сега съм сам
и прешляпвам
из връхлетени от потопа места
из бездните на Мисълта
из пещери обсебени от сънища
какъв западнал град!
с какви ли корали облечен
преведен грешно от някое племе
изгубило хилядата си левги
кошмар! говори ми!
да чуя ехото ти във вълните
лашкащи корабите млади
и после във заслужената дрямка
богове! милвайте ме със ръце!
ръце одраскани от ада
претопете моето съзнание
нека да е роб на красотата
на този свят обръгнал на видения
а след това ме погребете
в храмовете ви където
завинаги да се любувам
на царството на лудостта
maudlin of the Well - Catharsis of Sea-Sleep and Dreaming Shrines
In my dreams I see no nearer god.
The waves that move,
They pierce my drifting soul.
With want I reach in vain to grasp the sun
As off it falls beneath the dancing fields
And paints fore'er this spout-girt majesty!
O, slimy things!
I yearn to hear you sing from depths as deep as stars doth shine
From realms of light above.
I wish to hear thee sing!
O, ammonite with aeon-closed eye!
Speak to me in water-tongues
And grant to me the eyesight you once saw
The Sea-gods with!
My voyage as above, so below
Upon a dreaming ship I sail
Upon my life I conjure they whom no dry eyes have seen
Since sleep hath stolen over forms and sunken temples built
By gods themselves!
Alone I embark for cities immersed
In depths of thought and caverns full of dreams!
What corals dress this city fallen?
What the magick language lost one-thousand leagues?
Nightmare! Come, and speak to me
From beneath the waves that rock young ships
To slumber sweet
Gods, caress me with thy chthonic hands
Steep my mind with the beauty of a vision-world
And bury me in temples where my soul
Can e'er explore these realms of madness submerged!
в сънищата мои не прозира
божество по-близко от това
душата е на дупки от вълни
след всеки техен тласък
напразно слънцето жадувам
надишан със илюзия
как то припада
отвъд трептящите полета
и оцветява със внимание
това загърнато величие
слузести неща! попейте ми!
умирам за песента ви от недрата
дълбоки като звездните недра
недра на светещото царство горе
аз умирам
амонит! от времето вовеки забравен!
удави ме със едно облизване
с окото закърняло ме дари
да видя картини видени от теб
някога много отдавна
от теб и от всички морски богове
по вълните се клатушкам
а небето се клатушка с мен
от измисления си кораб призовавам
онези които не помнят
сушав поглед отправен към тях
опомнете се!
сънят е паднал неусетно
потопил е храмовете
и формите
натворени от самите богове!
сега съм сам
и прешляпвам
из връхлетени от потопа места
из бездните на Мисълта
из пещери обсебени от сънища
какъв западнал град!
с какви ли корали облечен
преведен грешно от някое племе
изгубило хилядата си левги
кошмар! говори ми!
да чуя ехото ти във вълните
лашкащи корабите млади
и после във заслужената дрямка
богове! милвайте ме със ръце!
ръце одраскани от ада
претопете моето съзнание
нека да е роб на красотата
на този свят обръгнал на видения
а след това ме погребете
в храмовете ви където
завинаги да се любувам
на царството на лудостта
maudlin of the Well - Catharsis of Sea-Sleep and Dreaming Shrines
In my dreams I see no nearer god.
The waves that move,
They pierce my drifting soul.
With want I reach in vain to grasp the sun
As off it falls beneath the dancing fields
And paints fore'er this spout-girt majesty!
O, slimy things!
I yearn to hear you sing from depths as deep as stars doth shine
From realms of light above.
I wish to hear thee sing!
O, ammonite with aeon-closed eye!
Speak to me in water-tongues
And grant to me the eyesight you once saw
The Sea-gods with!
My voyage as above, so below
Upon a dreaming ship I sail
Upon my life I conjure they whom no dry eyes have seen
Since sleep hath stolen over forms and sunken temples built
By gods themselves!
Alone I embark for cities immersed
In depths of thought and caverns full of dreams!
What corals dress this city fallen?
What the magick language lost one-thousand leagues?
Nightmare! Come, and speak to me
From beneath the waves that rock young ships
To slumber sweet
Gods, caress me with thy chthonic hands
Steep my mind with the beauty of a vision-world
And bury me in temples where my soul
Can e'er explore these realms of madness submerged!
Няма коментари:
Публикуване на коментар