Когато четеш някое от малкото премерени изказвания на Доган, ти идва да се блъснеш в стената. Не е честно хората, които имат най-много власт, да знаят най-много за нея и да са толкова напред с материала, че да обезсмислят всички твои размисли и най-вече страсти относно политиката в България. Каквото и да става, ти просто ще регистрираш промяната и ще си пълниш блога с глупости...
Ето няколко категорични отговора на онези FAQ, които ни мъчат със своята очевидност и в същото време нерешимост. Струва ми се, че преходът ще приключи, когато се освободим от робството на всички тези "ами ако", "ами защо" и най-вече - "ами какво можеше всъщност да се получи". Уви, толкова по-лесно щеше да е да бъдем посредствена средноазиатска страна, която се изхранва от рехавите си залежи и не пита много въпроси.
Българинът пита: Защо политиката у нас умря и се превърна в занаятчийство, запазено за кастоподобна група хора, от които не можеш да търсиш отговорност?
Доган: С идеята за „нежна революция” (на д-р Желев), „пътя към Европа”, политическия плурализъм, свободата на словото, артикулацията на темата за правата и свободите на човека, фиксирани в основните клаузи на Новата конституция, в основни линии се провежда политическата реформа на Държавата и социално-икономическата структура на Обществото. И с това се изчерпва необходимостта от Национална Визия за развитие на страната.
Българинът пита: Защо, след като студувах по площадите и изпитвах смисъл от това да съм обществено ангажиран, всичко се провали с такъв гръм и трясък?
Доган: В този смисъл т. нар. Десен проект, като алтернатива на предишния режим имаше тактически цели и задачи, но нямаше средносрочни и дългосрочни цели за цялостната реформа на обществото. По време на целия преход България никога не е имала в истинския смисъл на думата десен проект с мотивиращата сила на политическа кауза, като стратегически модел за развитие на страната при новите евроатлантически условия. (Подчертавам, че частната собственост, пазарната икономика и конкуренцията са само условие и средство, а не дългосрочна стратегическа цел.)
Българинът пита: Защо не ни предупредиха, че няма да настъпи рай на земята, а ще стане много по-тежко, защото колкото повече можеш да напреднеш, толкова по-отвисоко можеш и да паднеш и това второто е далеч по-нормално?
Доган: В началния етап на Прехода се говореше за демокрация, но понятието „капитализъм” беше все още политическо табу. Тази роля обикновено се вменяваше на “съветската перестройка”. Иманентната вреда на демокрацията с частната собственост, пазарната икономика и конкуренцията, не само, че не се осъзнава и приема, но има и сериозни реакции срещу тях. Разбиранията за Демокрацията се редуцират основно до свободни избори, падането на БКП от власт, политически плурализъм и свободата на словото. Подобно стеснено разбиране на Демокрацията има и във връзка с основните права и свободи на човека и на малцинствата в страната: правата и свободите се свеждат до свобода на вероизповеданията, възстановяването имената на насилствено преименуваното турско малцинство в България, и с половин уста „признаване” на репресираните от тоталитарния режим в страната.
Българинът пита: Как да забравим травмата от това, че не забогатяхме поради предателство и на кого остана да се оплачем?
Доган: Приватизацията беше по-скоро процес на финансово-икономическо окопаване и нямаше нищо общо с навременна и ефективна реформа за създаване на икономическа база за развитие на демократичния процес в страната. А родната медия, която вече усещаше бъдещата си роля на четвърта власт в новата социално – политическа структура на обществото, само между другото фиксира темата, че приватизацията е легитимна кражба на труда на две поколения български граждани и въпросът приключи. Тъкмо затова първите 10 години от прехода страната беше в положение “разкрачен стоеж” в икономическо и ценностно отношение.
Българинът пита: За какво да гласувам, така че моето гласуване да изразява воля, а не носталгия или гняв?
Доган: Нещо повече. В условията на двуполюсния модел противопоставянето на “комунизъм-антикомунизъм” първите десетина години безпардонно изместваше Националната Визия за развитие на страната. Дори и идеите за НАТО и ЕС, в крайна сметка, се реализираха на тази плоскост. И най-интересно е, че десетина години по-късно , т.е. към днешна дата и двете страни на двуполюсния модел по различен начин конституират образа на врага в лицето на ДПС.
Това е истината. А аз отивам да се блъскам.
Ето няколко категорични отговора на онези FAQ, които ни мъчат със своята очевидност и в същото време нерешимост. Струва ми се, че преходът ще приключи, когато се освободим от робството на всички тези "ами ако", "ами защо" и най-вече - "ами какво можеше всъщност да се получи". Уви, толкова по-лесно щеше да е да бъдем посредствена средноазиатска страна, която се изхранва от рехавите си залежи и не пита много въпроси.
Българинът пита: Защо политиката у нас умря и се превърна в занаятчийство, запазено за кастоподобна група хора, от които не можеш да търсиш отговорност?
Доган: С идеята за „нежна революция” (на д-р Желев), „пътя към Европа”, политическия плурализъм, свободата на словото, артикулацията на темата за правата и свободите на човека, фиксирани в основните клаузи на Новата конституция, в основни линии се провежда политическата реформа на Държавата и социално-икономическата структура на Обществото. И с това се изчерпва необходимостта от Национална Визия за развитие на страната.
Българинът пита: Защо, след като студувах по площадите и изпитвах смисъл от това да съм обществено ангажиран, всичко се провали с такъв гръм и трясък?
Доган: В този смисъл т. нар. Десен проект, като алтернатива на предишния режим имаше тактически цели и задачи, но нямаше средносрочни и дългосрочни цели за цялостната реформа на обществото. По време на целия преход България никога не е имала в истинския смисъл на думата десен проект с мотивиращата сила на политическа кауза, като стратегически модел за развитие на страната при новите евроатлантически условия. (Подчертавам, че частната собственост, пазарната икономика и конкуренцията са само условие и средство, а не дългосрочна стратегическа цел.)
Българинът пита: Защо не ни предупредиха, че няма да настъпи рай на земята, а ще стане много по-тежко, защото колкото повече можеш да напреднеш, толкова по-отвисоко можеш и да паднеш и това второто е далеч по-нормално?
Доган: В началния етап на Прехода се говореше за демокрация, но понятието „капитализъм” беше все още политическо табу. Тази роля обикновено се вменяваше на “съветската перестройка”. Иманентната вреда на демокрацията с частната собственост, пазарната икономика и конкуренцията, не само, че не се осъзнава и приема, но има и сериозни реакции срещу тях. Разбиранията за Демокрацията се редуцират основно до свободни избори, падането на БКП от власт, политически плурализъм и свободата на словото. Подобно стеснено разбиране на Демокрацията има и във връзка с основните права и свободи на човека и на малцинствата в страната: правата и свободите се свеждат до свобода на вероизповеданията, възстановяването имената на насилствено преименуваното турско малцинство в България, и с половин уста „признаване” на репресираните от тоталитарния режим в страната.
Българинът пита: Как да забравим травмата от това, че не забогатяхме поради предателство и на кого остана да се оплачем?
Доган: Приватизацията беше по-скоро процес на финансово-икономическо окопаване и нямаше нищо общо с навременна и ефективна реформа за създаване на икономическа база за развитие на демократичния процес в страната. А родната медия, която вече усещаше бъдещата си роля на четвърта власт в новата социално – политическа структура на обществото, само между другото фиксира темата, че приватизацията е легитимна кражба на труда на две поколения български граждани и въпросът приключи. Тъкмо затова първите 10 години от прехода страната беше в положение “разкрачен стоеж” в икономическо и ценностно отношение.
Българинът пита: За какво да гласувам, така че моето гласуване да изразява воля, а не носталгия или гняв?
Доган: Нещо повече. В условията на двуполюсния модел противопоставянето на “комунизъм-антикомунизъм” първите десетина години безпардонно изместваше Националната Визия за развитие на страната. Дори и идеите за НАТО и ЕС, в крайна сметка, се реализираха на тази плоскост. И най-интересно е, че десетина години по-късно , т.е. към днешна дата и двете страни на двуполюсния модел по различен начин конституират образа на врага в лицето на ДПС.
Това е истината. А аз отивам да се блъскам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар