Приятнострашно

Забележителен театър, но по-важното - едно от малкото неща, попаднали в зрителното ми поле напоследък, които не просто се харесват на извратения ми мозък, но бих препоръчал на всеки срещнат. Причината е проста: много рядко се среща идеалната средина между актуалното, ежедневното и от друга страна - чистия театър, който би трябвало да обединява всичко актуално под един общ модел и така да дава чувство за безсмъртие.

Е, "Приятнострашно" би могла да бъде безсмъртна. Представям си го. Защото в нея хуморът е толкова внезапен и стряскащо естествен, че мигом се сещаш какво ще предстои след него. Няма да е ужас, няма да е трагедия, а нещо по-страшно - объркване. Това е и големият извод за мен - докато ужасът те напада, но така ти дава отличния шанс да контраатакуваш, то объркването прилича на гадна тъпа болка, недостатъчно голяма, че да страдаш и да имаш правото на страдание, но точно колкото да ти напомня за себе си всеки ден. И изборът, който правиш под принуда, е да свикнеш с объркването и да си го възпиташ. То пък ще те възпита, че нищо на света не е нито приятно, нито страшно. И така ще продължите заедно - без начало и без край, точно както е очертано в пиесата.

Другото очарователно в представлението е, че по много елегантен начин налага своя собствена философия за театъра, без ни най-малко тя да деформира текста или да ни ограничава в избора ни на гледна точка за него. Повтарящите се мотиви играят ролята на визитка, която свързва привидно фрагментарните разговори и така става невъзможно да се разсееш или изключиш дори за момент от случващото се. Арматурата също изглежда много здрава с тези свръзки между сцените, в които актьорите от предната остават на сцена известно време, докато следващите не "попият" техните реплики. Извънредно просто и ефективно, а колко иновативно изглежда само... Снежина Петрова пък е толкова талантлива, когато излезе от клишето на свръхчувствителна квази-феминистка, че чак се чудя на всички, които я ползват само в това й превъплъщение.

Но най-голямото достойнство на "Приятнострашно" е, че се случват много неща, изскачат бомби от нищото, диалозите се надпреварват един друг към незнайна цел, но накрая, сред цялото това изобилие от театър, всичко си идва на мястото. И това всичко не е някакво послание, не е идея, поука, сюжет или каквото там, това е просто... всичко. Едно успокоение, че знаеш защо си отишъл да го гледаш и знаеш защо утре няма да бъдеш същия човек под негово влияние.

Или както се казва на едно място в подчертано безлична форма, "не се безпокой. Великите неща се случват, ако ще се случат. Случват се." Да, случват се...