Трансцендентност. Дума с три значения, производна. За първи път описва тръпката да признаеш пред себе си, че съществува нещо отвъд познанието ти и това нещо не е непременно Бог. Хегелианството бързо отвръща, че щом напипваш границата, напипваш и онова, което е отвъд нея, иначе е нямало да теглиш границата там, където си я изтеглил. Музиката оборва хегелианството. maudlin of the Well оборват концепцията, че трансцендентното не съществува, защото слушането на Part Second отрича необходимостта от всякаква граница. Вместо това получаваш тревожното усещане, че не знаеш къде почва и къде завършва този албум. Пристигнал отвеки – ще бъде навсякъде. В моменти на най-абстрактно учудване от света – да кажем, когато се вгледаме в огледалото на зазоряване и не можем да познаем човека отсреща – изпитваме същото: човъркане, че отвъд очевидното има толкова много, но ние не знаем нищо за него. В музиката тази трансцендентност се появява, когато тревожността ти проговори, че чутото не може да е продукт на чисто човешка обработка и самата музика сякаш е подала жокери какво да се прави с нея. Или пък, на чисто физическо ниво, когато ти увисне мандибулата, а сетивата ти изнамерят чутите мелодии в тракането на каруцата под терасата. Завръщането на единствената група, за която епитетът „авангард” идва от само себе си, е много повече от завръщане на някоя произволна група. Това е захващане на юздите и преместване на невидимата граница на музиката с няколко вечности напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар