Безкръвната революция може да е плод единствено на его. Не че егото е способно само на безкръвни революции, даже процентно би следвало да си наложи мораториум за векове напред. Обаче нищо друго не е годно да бъде чуждо тяло в сърцето на живота така, както егото. Бидейки чуждо тяло, то носи потентността на промяната, на възраст не повече от тридесет, напъпила, възпитавана далеч от мръсния кабинетен въздух. Бидейки делегирано в сърцето на живота, егото получава мандат за революция. Оказва се, че решението да подариш властта на едно его варира от най-глупавата постъпка до единствения възможен ход в състояние на динамично кръжаща около оста си посредственост.
Революцията изисква лудост. Но лудостта на революцията изисква нормалност, тъй както и най-върлото пиянство изисква да ти прищракне поне за момент къде живееш. Решението: лудееш на страничното игрище, но чуват тътена ти на основното. Замеряш с кал от високия самотен склон право към събора на Рожен. Вярвам, че назобеното его е всъщност една пакостлива версия на аутизма и всеки, който върши революции под контрола на егото си, е умствено болен до степен да не осъзнава най-примитивния факт на битието си като лидер - това, че системата винаги ще те победи. И понеже системата е снопче от логика, тя рухва не от центростремителните движения, които отблъсква с лекота, а от центробежните, които бягат по посока на новата система. Още едно сравнение ми идва наум - щом понеча да изговоря нещо с идеята то да "срине" другия, обикновено не съумявам дори в трансфера мисъл - език. Личните революции настъпват не когато преминеш от незнанието в знание, нито когато преминеш от знанието в очевидност (това е еволюция), а когато преминеш от незнанието направо в очевидност.
И накрая, извадете егото от картината и си помислете дали не бихте повярвали в материализма? Няма да ви посочвам, вие си знаете...
Wenn Das Dasein 'eigentlich' ist, ist das eine existentielle Modifikation des Man.
Революцията изисква лудост. Но лудостта на революцията изисква нормалност, тъй както и най-върлото пиянство изисква да ти прищракне поне за момент къде живееш. Решението: лудееш на страничното игрище, но чуват тътена ти на основното. Замеряш с кал от високия самотен склон право към събора на Рожен. Вярвам, че назобеното его е всъщност една пакостлива версия на аутизма и всеки, който върши революции под контрола на егото си, е умствено болен до степен да не осъзнава най-примитивния факт на битието си като лидер - това, че системата винаги ще те победи. И понеже системата е снопче от логика, тя рухва не от центростремителните движения, които отблъсква с лекота, а от центробежните, които бягат по посока на новата система. Още едно сравнение ми идва наум - щом понеча да изговоря нещо с идеята то да "срине" другия, обикновено не съумявам дори в трансфера мисъл - език. Личните революции настъпват не когато преминеш от незнанието в знание, нито когато преминеш от знанието в очевидност (това е еволюция), а когато преминеш от незнанието направо в очевидност.
И накрая, извадете егото от картината и си помислете дали не бихте повярвали в материализма? Няма да ви посочвам, вие си знаете...
Wenn Das Dasein 'eigentlich' ist, ist das eine existentielle Modifikation des Man.
Кой точно тип революция свързваш с егото? Докато безкръвната революция "на маса" е пряко свързана с него, безкръвната социална революция е точно на другия полюс. Идеоцентризма и егото, съчетани в едно изречение, звучат оксиморонно. Вътрешната ти революция рядко е безкръвна, защото нараняваш себе си, осъзнавайки колко грешно си разсъждавал жял живот, но в този случай колкото по-дълбоко забваш ножа, толкова повече печелиш. И докато социалната революция изисква лудост, вътрешната изисква много много здрав разум, защото всеки грешен извод провокира още и още вътрешни метежи.
ОтговорИзтриванеВпрочем не съм съгласен, че системата побеждава лидерите. Стереотипите и умората ги побеждават, защото обществото се пренасища и презадоволява от а) успехи и б) неуспехи, или в) успех, неуспех, успех, неуспех. В стереотипното човешко мислене нуждата от постоянство и стабилно статукво ражда революциите, а еволюцията се ражда от обратното осъзнаване на необходимия прогрес.
затова - нагоре и напред, защото надолу и назад яко съкс. гг но ре