Твърде много се дискутира ролята на ГЕРБ като отдушник на негативизма от досегашните управляващи, като събирателно за рейтинга на Борисов и т.н. А се забравя за една не по-малко определяща черта на партията, която за разлика от култа към личността и протестния вот е малко по-особено и дори полезно явление.
Става дума, че между ГЕРБ и дясното съществува един перфектен брак по сметка, чиято реализация може да бъде записана в учебниците по конституционализъм. Още тук отварям една скоба, че под "дясно" се разбира не дясна политика (такава към момента не може да бъде разграничена, а дори да може, не е възможно да се фиксират нейни носители), а за дясното като философия - философия на бачкане, максимална независимост и зачитане на обективните неравенства между хората. Колкото и нагло БСП да откраднаха идеите на СДС и колкото и европейски флагчета да размахват сега, тези "постулати" на дясното няма как да вземат, защото те са въпрос не само на зазубрени фрази и политика под крилото на Брюксел, а и на възпитание, разбиране за живота и прочие.
Неведнъж съм смятал, че най-реалистичният и най-идеалистичен в същото време строй е онзи, при който народът доброволно отдава властта на елита. У нас това най-накрая може да се случи чрез преходното звено на Борисов. Народът избира един от себе си - Пожарникаря, а той от своя страна доверява управлението на подбрани хора, в чиято работа не се меси. Стига да се въздържа от намеса, това действително ще се превърне в най-съвършената формула за нашето общество. Десните получават легитимация от представителя на своя суверен, а представителят на народа използва тяхната компетентност, за да си приписва заслуги. Защото, каквото и да си говорим, хора като Дянков и Боев никога не биха били избрани без гласовете на бакшишите персонално за Борисов. И пак каквото и да си говорим, евентуалните успехи на кабинета ще се впишат по-скоро на личната сметка на Борисов.
Ако трябваше да избираме хипотетично личност за длъжността министър на икономиката, ние сигурно щяхме да заложим на Румен Овчаров. Просто защото е име и дори ние, които знаем колко струва, бихме се чувствали сигурно сред него. Наш човек е. А един Дянков не би бил избран, защото веднага ще го погнат, че "е твърде чист и не знае каква е мръсотия тука" и "хубаво говори, ама май не е наясно у нас как стоят нещата". Сами си просим порочността на политиците и единственият начин да вкараме елита във властта е чрез опосредстващото "народняшко" звено.
Вероятно помните великолепните кандидатури на Гаврийски и Мартин Заимов за кмет на столицата. Защо не ги избраха? Защо синя София не гласува за тях? Защото първо, Костов бил зад тях и защото били твърде далеч от реалността, единият живеел с майка си (втф?), другият пък не можел да се изразява пред публика (затова си заслужихме отлично говорещия Сергей Станишев, хак да ни е). Сега мечтата на най-мислещите, но за съжаление, вечно наблюдаващи българи е на път да се реализира - мечтата на хората от ИПИ, на "Отворено общество", на различни неправителствени организации, на кръга "Капитал". Мечтата да има ясни мерки и много, много работа за осъществяването им. Сигурен съм, че мнозина от тези хора биха се ориентирали към Синята коалиция, но знаейки, че сините се свързват единствено с "крадливия Костов" това би пратило усилията им на вятъра. А усилията им е време да дадат резултат.
Синьото в момента се представлява от - заслужено или незаслужено, това е положението - компрометирания Костов и апаратните игрички и опърпаната реалност в СДС. И колкото и политики да измислят от Синята коалиция, таванът им е твърде нисък. Затова Борисов се появи в точния момент като магнит, а пък дясното се появи в точния момент, за да го "облече" в политическа нормалност. Разбира се, че ако например левицата у нас беше закъсала и разцепена, а десницата - силна и управляваща през по-голямата част от прехода, то Борисов щеше да яхне "лявата" идея и да замени дясното говорене на "частника" с ляво говорене за уроците от бай Тошо, социалната политика на Столична община и тъй нататък. Но ние не можем да го виним за това, след като така или иначе дясно и ляво са извинения, за да не четем програми и да не се вълнуваме какво реално се върши от политиците.
Важното е самият Борисов да не забрави, че той има нужда от дясното не по-малко, отколкото дясното от него. Боя се, че при евентуален успех би го забравил с лека ръка. Това е рискът при брака по сметка. Възможностите обаче са повече - защото, както вече казах, проблемите в момента са хем достатъчно явни и наболели, за да доведат до силна подкрепа при решаването им, хем една голяма част не изискват нищо повече от най-обикновено дясно мислене. Такова, за което дори и Борисов знае достатъчно.
Става дума, че между ГЕРБ и дясното съществува един перфектен брак по сметка, чиято реализация може да бъде записана в учебниците по конституционализъм. Още тук отварям една скоба, че под "дясно" се разбира не дясна политика (такава към момента не може да бъде разграничена, а дори да може, не е възможно да се фиксират нейни носители), а за дясното като философия - философия на бачкане, максимална независимост и зачитане на обективните неравенства между хората. Колкото и нагло БСП да откраднаха идеите на СДС и колкото и европейски флагчета да размахват сега, тези "постулати" на дясното няма как да вземат, защото те са въпрос не само на зазубрени фрази и политика под крилото на Брюксел, а и на възпитание, разбиране за живота и прочие.
Неведнъж съм смятал, че най-реалистичният и най-идеалистичен в същото време строй е онзи, при който народът доброволно отдава властта на елита. У нас това най-накрая може да се случи чрез преходното звено на Борисов. Народът избира един от себе си - Пожарникаря, а той от своя страна доверява управлението на подбрани хора, в чиято работа не се меси. Стига да се въздържа от намеса, това действително ще се превърне в най-съвършената формула за нашето общество. Десните получават легитимация от представителя на своя суверен, а представителят на народа използва тяхната компетентност, за да си приписва заслуги. Защото, каквото и да си говорим, хора като Дянков и Боев никога не биха били избрани без гласовете на бакшишите персонално за Борисов. И пак каквото и да си говорим, евентуалните успехи на кабинета ще се впишат по-скоро на личната сметка на Борисов.
Ако трябваше да избираме хипотетично личност за длъжността министър на икономиката, ние сигурно щяхме да заложим на Румен Овчаров. Просто защото е име и дори ние, които знаем колко струва, бихме се чувствали сигурно сред него. Наш човек е. А един Дянков не би бил избран, защото веднага ще го погнат, че "е твърде чист и не знае каква е мръсотия тука" и "хубаво говори, ама май не е наясно у нас как стоят нещата". Сами си просим порочността на политиците и единственият начин да вкараме елита във властта е чрез опосредстващото "народняшко" звено.
Вероятно помните великолепните кандидатури на Гаврийски и Мартин Заимов за кмет на столицата. Защо не ги избраха? Защо синя София не гласува за тях? Защото първо, Костов бил зад тях и защото били твърде далеч от реалността, единият живеел с майка си (втф?), другият пък не можел да се изразява пред публика (затова си заслужихме отлично говорещия Сергей Станишев, хак да ни е). Сега мечтата на най-мислещите, но за съжаление, вечно наблюдаващи българи е на път да се реализира - мечтата на хората от ИПИ, на "Отворено общество", на различни неправителствени организации, на кръга "Капитал". Мечтата да има ясни мерки и много, много работа за осъществяването им. Сигурен съм, че мнозина от тези хора биха се ориентирали към Синята коалиция, но знаейки, че сините се свързват единствено с "крадливия Костов" това би пратило усилията им на вятъра. А усилията им е време да дадат резултат.
Синьото в момента се представлява от - заслужено или незаслужено, това е положението - компрометирания Костов и апаратните игрички и опърпаната реалност в СДС. И колкото и политики да измислят от Синята коалиция, таванът им е твърде нисък. Затова Борисов се появи в точния момент като магнит, а пък дясното се появи в точния момент, за да го "облече" в политическа нормалност. Разбира се, че ако например левицата у нас беше закъсала и разцепена, а десницата - силна и управляваща през по-голямата част от прехода, то Борисов щеше да яхне "лявата" идея и да замени дясното говорене на "частника" с ляво говорене за уроците от бай Тошо, социалната политика на Столична община и тъй нататък. Но ние не можем да го виним за това, след като така или иначе дясно и ляво са извинения, за да не четем програми и да не се вълнуваме какво реално се върши от политиците.
Важното е самият Борисов да не забрави, че той има нужда от дясното не по-малко, отколкото дясното от него. Боя се, че при евентуален успех би го забравил с лека ръка. Това е рискът при брака по сметка. Възможностите обаче са повече - защото, както вече казах, проблемите в момента са хем достатъчно явни и наболели, за да доведат до силна подкрепа при решаването им, хем една голяма част не изискват нищо повече от най-обикновено дясно мислене. Такова, за което дори и Борисов знае достатъчно.
При брака по сметка булката чака Спасовден с по-голям трепет даже от първородния син. В случая Спасовден е всяка една възможност да се извлече някаква облага. Веселото е, че Костов тръгна с голямата кошница да рекетира Бойко, а сега става обратното, което, въпреки че не ми харесва, ми доставя перверзно мазохистично удоволствие. В условията на изключително сплотена фракция БСП+ДПС всяка грешна кадрова стъпка на ГЕРБ ще бъде наказвана жестоко. Като заговорихме за кадри - единствената част, с която не съм съгласен, е частта за Овчаров. Просто среднограмотният избирател хал хабер си няма кой всъщност е Р.Овч., а политическата му памет помни 90-та, но не помни какво е ставало преди 2 години. Подобна избирателна амнезия влече автоматично изборно реабилитиране на политическата мафия, особено когато тя се заслонява от партийния чадър. Българинът не избира личността, която олицетворява определени качества, а се самозалъгва, че гласува за идеи. Всъщност българинът гласува за обещания = вятър и мъгла, а също така и прекалено лесно прощава. А прощава задочно, защото или не знае, или не му дреме в кой държи ключа за благоденствието му.
ОтговорИзтриванеАбе така и така сме му дали шанс на Бойко, ако си изпълни обещанията току виж сме "простили и забравили", че на родната му къща в Банкя има лепенка метър на метър, на която пише "Обектът се охранява от SIC".