Щом бръкнем в родната кутия на Пандора, предварително сме си наумили, че ще открием едно от двете: корупция или некадърност. При това първото е категорично привилигеровано. Хм, дали? Струва ми се, че тази оценка произлиза от ирационални, а не от рационални съображения. Ако беше рационално, нямаше да привилигероваме по-трудното за осъществяване, по-ограничено като приложно поле и по-съвършено в еволюционен план явление. Но това е отделен въпрос.
Корупция и некадърност има навсякъде. Тук били в по-широки граници. Окей, но не е сериозно да смятаме, че глобалността на двете се дължи единствено на типичното у тях. Тоест, корупцията не е толкова силна заради хората, които искат да "гепят", нито некадърността е толкова силна заради хората, които просто не "зацепват". Факт е, че колкото повече се отдалечаваме от периферията и вървим към центъра на властта, толкова повече негепващи и зацепващи се намират. Както и се увеличава контролът върху тях. Доказано е, че един порок, ако ще да е безумно разрастнал се, би могъл да се срине за някакви секунди при наличие на алтернатива и енергия за реализирането й. Десети ноември доказа поне това, ако не друго. Защо тогава пороците корупция и некадърност не се изчистват от дневния ни ред? И защо дори и контролиращите потъват в пороците, които са призвани да контролират?
Представете си следната ситуация. Питат ви нещо, очевидно важно, разчитат на вас. Дори и да сте сигурни, ще се замислите добре, защото върху вас лежи отговорност за нечие (не)знание, което ще бъде мултиплицирано и върху събеседниците на питащия. Ще си кажете - абе, една грешка да направя и после АЗ ще бъда оправдание за поколенията и моите действия ще се запишат веднъж завинаги като първопричинител на каквото ще се случва. А там, където не е възможно да си винаги безгрешен, такива съмнения ще се появяват дори и в случаи на увереност, защото частната психоза вдига и общото ниво на психозата. Накратко, ако от едно ваше действие се изисква да промените нещата или да запазите статуквото, везните винаги ще клонят към запазването.
Корупцията и некадърност са частни случаи на липса на смелост и, обикновено принудително наложено, късогледство. В такъв смисъл, да, навсякъде има корупция и некадърност, но навсякъде има и малък елит от хора с визия, който не само отразява текущите проблеми, но и изкоренява тези проблеми. У нас тези хора са критично малцинство. Хора, които не наемат линейки да бдят по пътищата, а знаят къде и как да построят качествени пътища. Които не потвърждават решенията на другите власти като подразбиращо се правилни, ами защитават интереса на своята власт. Които са не просто запознати с наличното, но са запазили автентичния поглед над него.
Това последното обаче изисква смелост.
Корупция и некадърност има навсякъде. Тук били в по-широки граници. Окей, но не е сериозно да смятаме, че глобалността на двете се дължи единствено на типичното у тях. Тоест, корупцията не е толкова силна заради хората, които искат да "гепят", нито некадърността е толкова силна заради хората, които просто не "зацепват". Факт е, че колкото повече се отдалечаваме от периферията и вървим към центъра на властта, толкова повече негепващи и зацепващи се намират. Както и се увеличава контролът върху тях. Доказано е, че един порок, ако ще да е безумно разрастнал се, би могъл да се срине за някакви секунди при наличие на алтернатива и енергия за реализирането й. Десети ноември доказа поне това, ако не друго. Защо тогава пороците корупция и некадърност не се изчистват от дневния ни ред? И защо дори и контролиращите потъват в пороците, които са призвани да контролират?
Представете си следната ситуация. Питат ви нещо, очевидно важно, разчитат на вас. Дори и да сте сигурни, ще се замислите добре, защото върху вас лежи отговорност за нечие (не)знание, което ще бъде мултиплицирано и върху събеседниците на питащия. Ще си кажете - абе, една грешка да направя и после АЗ ще бъда оправдание за поколенията и моите действия ще се запишат веднъж завинаги като първопричинител на каквото ще се случва. А там, където не е възможно да си винаги безгрешен, такива съмнения ще се появяват дори и в случаи на увереност, защото частната психоза вдига и общото ниво на психозата. Накратко, ако от едно ваше действие се изисква да промените нещата или да запазите статуквото, везните винаги ще клонят към запазването.
Корупцията и некадърност са частни случаи на липса на смелост и, обикновено принудително наложено, късогледство. В такъв смисъл, да, навсякъде има корупция и некадърност, но навсякъде има и малък елит от хора с визия, който не само отразява текущите проблеми, но и изкоренява тези проблеми. У нас тези хора са критично малцинство. Хора, които не наемат линейки да бдят по пътищата, а знаят къде и как да построят качествени пътища. Които не потвърждават решенията на другите власти като подразбиращо се правилни, ами защитават интереса на своята власт. Които са не просто запознати с наличното, но са запазили автентичния поглед над него.
Това последното обаче изисква смелост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар