В момента ние мислим за изминалите избори като за мандра, от която ще бъдат разграбени постове, длъжности и ще се раздаде справедливост, а може би пък няма? Все още мислим за изборите еуфорично и с признатата, но негарантирана от закона форма за контрол на повдигането на вежди. Това е в момента. След десетки години изборите ще бъдат запомнени с едно конкретно нещо, чиято конкретност ни се губи поради болезненото свикване с неговото присъствие.
Става дума за липсата на мярка. Пътниците видни от досегашното правителство ще останат в историята с криминалното подценяване на народа и с най-мащабния и заради това първи истински сгромолясал се опит за фалшифициране на демокрацията. Да си призная, очаквах да успеят. Не е лесно за едно неосъзнато гражданско общество да се бори наведнъж със злоупотребата с власт, манипулацията и огромните пари отвън и от друга страна, с апатията на негласуващите, порочността на неинформираното гласуване и отчуждеността на гласопродажниците отвътре. Очаквах не повече от десетина процента наченки на гражданско общество, което ще рече вот, основан на поне една идея или принцип.
И ако моето очакване беше основано на песимизъм, то това на управляващите беше основано на наглост. Закърняващото им зрение, което не вижда през ситото на партийния апарат нищо повече от статистическа бройка автобуси и червени бабички, прекали с натрапването на недосегаемостта си. Парадоксално е, но политически неинтелигентният ни народ се обиди на онези, които му казаха в лицето, че е политически неинтелигентен и ги наказа със същата тази неинтелигентност, формулирана в аксиоматичното "я са че им еба мамата на сички политици!" Разбира се, ГЕРБ печелеха така или иначе, но всяко социологическо проучване ще потвърди, че без гнева, събран на финалната права, отивахме на предсрочни.
Триъгълното съглашение направи всички усилия, за да изкриви представите ни за нормалност. Мултиплицира явления като купуването на гласове, които са крещящо престъпни с идеята техните безпощадни размери да ни кастрират. Въведе мажоритарни избори, които бяха престъпление поне по две причини: първо, правилата на играта се променят навсякъде и мръсните игрички са напълно редово европейско явление. Обаче времето за промяна не е непосредствено преди изборите, защото това вони на конюнктура. Във всеки друг момент управляващите биха имали оправданието, че така виждат нещата за в бъдеще, но тогава, когато са застрашени и оставането им на власт е възможно само със служебна победа, оправдание няма. Второ, Станишев и компания осъзнаваха по-добре от всички, че мажоритарни избори у нас не могат да се състоят, но това го чухме пост фактум. Не само заради хората, уж млади софиянци, в моята секция, които смятаха, че мажоритарно избираме кметове на квартала. Не дори заради този уродлив мелез "мажоритарен избор" (има мажоритарни СИСТЕМИ и пропорционални СИСТЕМИ), който няма никаква традиция у нас. А защото Станишев и Доган си мислеха, че техните механизирани електорати ще изкопират пропорционалния вот върху мажоритарния, а малцината мислещи - няма. И когато не се получи така, Станишев първи се оплака, че мажоритарният вот не се състоял. Няма по-сладка гледка от тази управляващите да реват, че собствените им приумици не са се състояли, защото са сбъркали фундаментално. И то в момент, когато електоратът беше доволно апатичен и всичко, което трябваше да направят от 3-5-8, беше да поддържат това ниво на апатичност, отблъсквайки вниманието от себе си с поредната жълтения, която да завземе медийното пространство. Те обаче искаха да доведат апатичността до най-високата й стойност и сгрешиха фатално. Дори и най-търпеливият народ на света има предел. Време беше и при нас да стигне. Ирония на съдбата, която се обърна трижди повече срещу Президента, решил да блокира само осемте процента изборен праг за коалициите в опит да симулира демократичност.
През апаратните очила народът беше достатъчно злобен, за да бъде контролиран чрез негативна кампания. Така си мислеха от БСП, но прекалиха. През апаратните очила се стигна до най-нелепото ПиАр явление - безхарактерния Станишев, чиято единствена отчетлива силна черта беше умереността, се превърна в провокатор от световна величина, зает да плюе конкурента си във време, когато трябва да се взимат важни управленски решения. Народът може да приеме един безхарактерен номенклатурчик без грам визионерство, но не и когато този лидер се превръща в плашило пред очите му. Азбучни истини в учебника на всеки социалист/комунист. Преди време с това оръжие те отмъкнаха сигурната победа на Петър Стоянов, сега те сами паднаха в капана. Да видиш социалист/комунист да се самозабрави до такава степен - ето това е безценно.
На изборите си пролича и разликата между двуполюсния модел и противопоставянето ляво/дясно. Докато за първото стига желание да се псуваш с другия полюс, то за второто е необходимо и основание, което нито политиците, нито избирателите, а най-вече обективната действителност не са способни да дадат. В този смисъл двуполюсният модел се завърна във формата, в която беше заченат - "ние сме по-хубави и по-умни от вас, ние сме ние, а вие сте вие и ще ви борим докрай". Знаете ли защо двуполюсният модел отпадна от дневния ни ред? Защото дори и "Левски" и ЦСКА спряха да ни го вдигат и изгубихме състезателния си хъс. На тези избори хъсът се завърна, макар и чрез типичното българското негативно и инфантилно "борене" с "тях". Кои са те и защо ги борим - ами те са лошите и ги борим, защото са лоши. Примитивно мислене, което може да окаже и лоша шега на амбициите на ГЕРБ, ако те изведнъж поемат функциите на "лошите".
За разлика от предните избори, този път народът беше излязъл на битка, без недомлъвки, без излишен прагматизъм. Битката беше ясна - Доган да бъде изгонен. Философията на недосегаемостта проработи още веднъж - вместо да се снишат с течение на годините във властта, ДПС изнагляваха все повече и повече. Вътрешната им кохезия се оказа право пропорционална на външната разпищоленост. Доган обаче знае на колко и какво да разчита ("Автобус и след автобуса - 600 хиляди, какво тук значи някаква си демокрация"), така че голямата грешка беше на БСП, които се водеха по акъла на Доган. И забравиха, че те си нямат подръчен електорат, който да глезят по бащински и да разчитат на него в същата степен. Същото се отнася и за НДСВ. Даже и другарките на Цола Драгойчева имат по-реална представа за света, отколкото крепостниците на Доган.
И докато двуполюсният модел бавно, но славно се завръща, то е наистина забавно да слушаш как бъдещите управляващи ще са "ЕНП-ейци", след като на тези избори лявото и дясното окончателно изгубиха валидност. Ако не беше така, то България щеше да гласува социално във време на криза. Или ако не социално, то поне щеше да гласува политически. А Борисов привнася в политическия елит силен неполитически привкус. Никой не може да отрече умереното му държане на пресконференцията, но "шефският" почин на формиране на политики го отличава фундаментално от всички досегашни лидери. Факт е, че Борисов е слаб реторик и е факт, че това се харесва на хората. Те не искат да слушат фрази от типа на "при изпълняване на очакваната финансова рамка е постижимо евентуалното увеличение на заплатите", а предпочитат "вдигаме заплатите" или дори "няма да вдигаме заплатите, но ще построим три магистрали". И наистина, след като управляващите всячески разрушават политическото, то и избирателите не желаят да слушат политически изказвания само по пресконференции. Което безспорно работи в полза на ерозията на ляво и дясно. С Борисов начело България ще се превърне в огромна фирма. Ако някой хубав ден предложи да разкараме герба и знамето, все по-малко ще са онези, които ще се трогнат. Примерно.
Надявам се, че ГЕРБ осъзнават историческия си шанс - те могат да са първата партия, продължила мандата си (ДПС не са в класацията) и имат прекрасни шансове да го направят. Проблемите към настоящия момент са дотолкова предъвкани и изтощени от обговаряне, че решението на дори малка част от тях ще бъде посрещнато възторжено. Ако преди години "построяването на Тракия", "прекратяването на безобразията по черноморието" или "възстановяването на еврофондовете" звучаха смътно, то сега това са пароли за успех. В този конкретен момент българите са изтерзани до степен да простят всичко, стига да видят поне един важен проблем решен. В същото време поне част от проблемите не изискват нищо повече от целенасочена воля и добър подбор на кадри - първото уж ни го гарантира Борисов с припознатата от българите "харизма", второто уж ни го гарантира фактът, че строителството на партията започна още преди две години и за две години експертният потенциал би следвало да бъде оптимизиран. Евентуалното преизбиране на ГЕРБ е ключово, тъй като хората са на път отново да се запалят по политиката и един успешен мандат би бил прецедент, след който политическата нормалност ще се настани удобно в обществото ни. Да не говорим, че в отделни сфери като здравеопазването и образованието физически не е възможно да си проличат резултати в рамките на един мандат, а приемствеността е твърде важна и твърде пренебрегвана черта в последните двайсет години.
Кризата също е възможност, колкото и налудничаво да звучи. Принудителната ситуация, в която живеем, е лекарство за политиката, защото в кризисни моменти тя отново намира своя смисъл и язви като купуването на гласове отпадат сами по себе си. Нещо повече, дефицитът на земетресения, преки и преносни, е една от причините за провалите ни, колкото и цинично да звучи. Битуваме в малка спретната посредствена среда, в която нещата, ако ги погледнем безстрастно, придобиват дори умерено успешен вид. Ако щете, и последното правителство не загроби икономиката, което за БСП си е чиста проба успех. Защо сме недоволни тогава? Размерът на неудовлетвореността ни идва, знаейки, че можем много повече и че губим кръстопътни възможности заради нерешителност, некомпетентност и корумпираност, тоест единствено и само заради себе си. Вярвам, че в състояние на криза волята се прочиства от леността си, а всички сме ставали свидетели как под напрежение постигаме най-добрите си резултати.
Мнозина вече теглиха паралела между ГЕРБ сега и НДСВ тогава. Общи признаци навярно ще има - невъзможно е в партия, която с две-три известни лица и две-три организирани структури взима почти пълно мнозинство, да не се намърдат кариеристи и бояджии. В това отношение аргументът на поддръжниците на БСП, че тяхната партия единствена има достатъчно експерти и равновесие между различните нива на организацията им, е силен, стига тези експерти да не бяха подчинени на машината и да не поставяха по стара традиция партията преди държавата. ГЕРБ обаче не са се пръкнали от нищото - проектът е готвен организирано две години, а намеренията на Борисов датират още от времето, когато стана политикът с най-висок рейтинг. НДСВ бяха израз на личното отмъщение на Царя, който не получи разрешение за президентските избори. Стихийното и аморфното начало в създаването на НДСВ бяха далеч по-силни, отколкото влизането в Парламента на единици като Маниака. Политическият и обществен контекст също е диаметрално различен - не може да се сравнява време на възход, което беше анулирано от медии и навярно тайни служби под формата на Царя с циничната ненормалност на последните четири години. Не може да се сравнява и разрушаване на двуполюсния модел с неговото относително реформиране. Колкото до експертите, няма нищо общо между Симеон Дянков, който е отишъл в чужбина не просто за да учи, а за да управлява екип от хиляда души и който има постижения, говорещи вместо него, с един Милен Велчев, да кажем. Дори и двамата да разбират еднакво много от финанси, то Дянков няма интерес от далавера и пристига в момент, когато е невъзможно да се възползва от инерцията както заради кризата, така и защото не можеш да разчиташ на инерция след управление на многократни съсипници на държавата и Доган. И още нещо, институции като Мерил Линч и прочие гъмжила на юпита се управляват изцяло от пазарни механизми, въз основа на спекула и на развитието на капиталовите пазари. В такава институция се учиш на хитрост и бизнес нюх, но не и на лидерство и прилагане на ефективни мерки.
Няколко думи и за останалите партии. Атака тепърва ще преживее тежки времена, тъй като изгуби чучелото, срещу което лаеше, за да плаши гаргите. Вариантите са два - Атака подкрепя ГЕРБ и се обезличава, тъй като Атака е създадена да бъде опозиция, или пък Атака лае срещу ГЕРБ, но по този начин се приравнява с немезиса си ДПС, които също ще лаят. Очаквам с нетърпение мига, когато двете партии ще гласуват колективно вот на недоверие на правителството. Това ще бъде кончината на Атака. Ако познавате хардкор атакист, който все още намира нещо в тази партия, то проследете какво ще стане с него и дали след този евентуален вот на недоверие няма изведнъж да се окаже, че Атака е ксенофобска, антиевропейска, шуробаджанашка партия. Очевидно е, че единствено патологичната омраза към Доган държи Атака живи още от скандала на АМ Тракия насам. За справка, другите "патриотични" формации събраха един файтон гласоподаватели. В този ред на мисли Атака е полезна, за да се види колко постоянна може да е българската омраза в контраст с признанието и уважението, което показваме към политиците.
Ролята на сините е особена и в краткосрочен план трябва да се прояви в две насоки: от една страна, наложително е да бъдат вкарани във властта дори и с няколко символични министерски кресла, за да носят колективна политическа отговорност, а не всички негативи на управлението да бъдат фиксирани върху ГЕРБ. Пък и предсказанието, че българите ще търпят оттук нататък само коалиционни правителства, като нищо ще се окаже правдиво. Забележете, че критиките към самия Костов за едно време изхождат от позицията, че десните тогава имаха пълно мнозинство и овладяха цялата власт в себе си, т.е. дори и да се отчитат успехите на кабинета, критерият е твърде завишен, понеже Костов нямаше с кого да се оправдае за неуспехите. Друг е въпросът, че предвид факта, че през годините Борисов се оправдаваше и със съдебната система, и с правителството, то носенето на колективна отговорност може да ни върне в близкото минало, когато Костов според Борисов беше Гаргамел, отговорен за всички злини в София. Огледалната система, която сините също не бива да забравят, е, че за наблюдателния им и почти зомбирано принципен електорат ще бъде предателство да се осланят върху мястото си в управлението, за да не подемат никакви критики към ГЕРБ. Признавам, че и на мен ми е трудно да си представя, че Костов отново ще има достъп до властта, а какво остава за опозицията и самите ГЕРБ, така че присъствието във властта не бива да е самоцел и да оправдава клякането или гузното мълчание на Синята коалиция. В крайна сметка, това, че Доган е в опозиция, все още не значи, че е в затвора. Ценно е да отбележим, че кампанията на сините изрази за пореден път безизходността им - в опит да привлекат по-елементарно мислещите с лозунг като "Време е за добрите", те отвратиха верните привърженици. Но за съдбата на сините ще си говорим друг път, защото това е една история за шампанско и сълзи.
РЗС влязоха с последния влак, но на финалния етап на мандата ще осъмнат гарантирано с по-висока подкрепа. Неориентираното съществуване на Яне Янев, който вече се коалира с партията, на чието събрание хвърли димка, и който се представя за консерватор, но желае тотално сриване на досегашния строй, предвещава, че каквото и да се случва, той ще е най-гласовитият бард на тълпата. Ако правителството е успешно, ще натяква как го е подкрепил от самото начало и е спомогнал за краха на Тройната коалиция. Ако е неуспешно, ще си измие ръцете, че не е влязъл в правителството и между цялата предизборна гълчава, е намерил време и за две-три слюнки към Борисов. РЗС може да "свали" всеки вид електорат без онзи, който има поне малко памет и мисъл в главата си и се чуди как некорумпираните борци за справедливост издигат кандидатурата на първия официално признал се за изборен прекупвач Веселин Марешки например. И един съвет към управляващите - не се оставяйте да зависите от патерица като РЗС, защото ще завършите на куц крак.
Накрая ми се ще да повторя, че успешността на идното правителство е колкото необходима, толкова и реалистична. Боя се обаче, че поредният неуспех ще тушира всякакви месии в близките години и ще ни застопори на нивото, на което ни оставиха Станишев и Доган: малка спретната посредствена среда, наблюдаваща сламките, които й подават, с безизразно почесване по топките.