Човек за човека е насекомо. Така се оказва, ако проследим обичайната формула за "външно оценяване", изразяваща се в произволно наслагване на представи, а не в очертаване на облик. Досущ като насекомите, чиято оптика допуска съществуването на няколко съвсем различни свята, ако ще да става дума за един и същ обект на наблюдение, и ние налагаме на себе си "фасетъчната" философия и парцелираме някого в безсилието си да го осмислим автономно от антенките си.
Така например сме склонни да упрекваме във фанатизъм заради дълбочината на нечия емоция, а не заради широчината й. А в действителност фанатичното се пръква не от количеството ресурс, хвърлен за защитата на идея, а от разпростирането на идеята отвъд обичайното й местоположение и дори в ядрото на комфортната ни зона. Не е фанатизъм да даваш живота си за нещо, фанатизъм е да нямаш какво да заложиш, когато се кълнеш, че си даваш живота. Хората насекоми обаче застъпват, че самото намерение да се посветиш на нещо означава ексцесия. Хората насекоми не схващат, че ексцесията може да е разположена във фасета, а отвъд него съществува друг фасет, който е неразривно свързан с предишния.
Друга хипотеза - обектът сам по себе си, извън всякакви схеми и сравнения, притежава две особености - едната е по-определяща за него, но по-популярна като статистика сред останалите, а другата е по-малко определяща, но очертава по-голяма доза уникалност сред същите тези останали. Какво ще изберат насекомите? Безспорно втората. Без даже да питат какъв дял от личността заема първата, тъй като при фасетите пропорцията е претопена в самодостатъчността на един фасет - при това последният и най-атрактивният. Дълбочината отново надделява над широчината. А ако двете особености привидно си противоречат или дори не е очаквано да са съвместими в един обект, то по-определящата изобщо ще бъде отречена. Все пак когато си вкаран в оборота, ти трябва да носиш прякор, а прякорите винаги са членувани. Предполагат уникалност спрямо нечия преходна статистика. И ако притежаваш една много популярна особеност, която обаче и друг притежава, без да има нищо друго, то ти биваш вкаран в оборота с изкривен образ и никой няма да те пита.
Вие насекоми ли сте?
Така например сме склонни да упрекваме във фанатизъм заради дълбочината на нечия емоция, а не заради широчината й. А в действителност фанатичното се пръква не от количеството ресурс, хвърлен за защитата на идея, а от разпростирането на идеята отвъд обичайното й местоположение и дори в ядрото на комфортната ни зона. Не е фанатизъм да даваш живота си за нещо, фанатизъм е да нямаш какво да заложиш, когато се кълнеш, че си даваш живота. Хората насекоми обаче застъпват, че самото намерение да се посветиш на нещо означава ексцесия. Хората насекоми не схващат, че ексцесията може да е разположена във фасета, а отвъд него съществува друг фасет, който е неразривно свързан с предишния.
Друга хипотеза - обектът сам по себе си, извън всякакви схеми и сравнения, притежава две особености - едната е по-определяща за него, но по-популярна като статистика сред останалите, а другата е по-малко определяща, но очертава по-голяма доза уникалност сред същите тези останали. Какво ще изберат насекомите? Безспорно втората. Без даже да питат какъв дял от личността заема първата, тъй като при фасетите пропорцията е претопена в самодостатъчността на един фасет - при това последният и най-атрактивният. Дълбочината отново надделява над широчината. А ако двете особености привидно си противоречат или дори не е очаквано да са съвместими в един обект, то по-определящата изобщо ще бъде отречена. Все пак когато си вкаран в оборота, ти трябва да носиш прякор, а прякорите винаги са членувани. Предполагат уникалност спрямо нечия преходна статистика. И ако притежаваш една много популярна особеност, която обаче и друг притежава, без да има нищо друго, то ти биваш вкаран в оборота с изкривен образ и никой няма да те пита.
Вие насекоми ли сте?
заглавието е много ефектно :)
ОтговорИзтриванеможеш да развиеш и теория за това, какви стратегии възприемат хората, когато се сдобият с прякор
иначе "човекология"-та ми е любимият етикет
фиух, много добре казано. наистина, хората сме и мухи, и богомолки, и пчели, и торни бръмбари и и каквото се сетиш там :)
ОтговорИзтриване