Тези избори естествено нямаха никакъв смисъл освен генерална (или както беше лозунгът на БББ - ГЕНЕРАЛна) проверка преди парламентарните. Отгоре на всичко, социолозите познаха почти всичко и това беше доста по-голяма изненада от разликата между ГЕРБ и БСП или високия процент на ЛИДЕР. Разбира се, никой не разбра какво точно ще правят тези 17 души в ЕП, но по-притеснителното (и вече тенденциозно) е, че политиката умря ритуално на тези избори. Официално можем да декларираме, че си създадохме свой си малоазиатски вариант на Реал политик. Вакуумът от (липсата на) преход се запълни и удобно се настаниха алтернативи на политическото. Това са:
1. Безпросветното псевдомесианство. Или иначе казано, вие със сигурност не знаете коя е очарователната Румяна Желева, но именно тя е лидер на листата на ГЕРБ. Винаги съм смятал, че фолклорът ни е изиграл крайно вредна роля в политическото ни възпитание. Няма друга причина за това "кифленско" залитане по отделни личности с "факирски" способности, а от него автоматично и най-чистата идея се превръща в инструмент за налагане на нечие его.
Очевидна е тъжната истина, че само БСП и СДС не са лидерски партии, и то не заради настоящето си, а заради миналото. Все едно само ЦСКА и "Левски" да могат съществуват без сегашните си президенти, при това не за друго, а заради историята си и някак си без двете единствени марки ще е скучно. Това е положението в политиката ни. Разбира се, личността е ракета носител по целия свят, само че у нас месианството е псевдо и е безпросветно. Псевдо, защото уж сме излязли от прехода, а образите се налагат по същия "преходен" риалити формат на "хората с истории, които ги показват по телевизията", а не примерно на "успелите в своята тясна, но необхватна ниша хора". Безпросветно, защото натоварваме образите с очаквания, които те чисто физически не могат да оправдаят. Пак заради противоречието "преход" <-> "пост-преходност". В пост-преходните общества се гласува за колективи, способни да оптимизират работния процес. У нас се гласува за ПожарникарЯ, КомандирА и НовиЯ Левски. В това отношение Меглена Кунева действително е единственият ни европейски политик и тук става дума не само за липса на корупция, афери и прочие, а за нещо повече - европейски формат на мислене. Единствената, която не коментира социологическите сметки, беше тя. И мотивът й беше именно този - това не е нейна работа. Реал политик в действие.
Всъщност ГЕРБ могат да използват "невинността" си по отношение на кадрите много качествено, като основание дават разни такива позитивни вибрации. Най-силното нещо, което каза БББ тази вечер, беше, че липсата на известни имена в екипа им може да бъде използвана, като привлекат необременени хора и те да бъдат запомнени с добро. В това отношение едно управление на ГЕРБ с подчертано експертен характер би могло да даде реален старт на прагматизма в политиката ни. А без прагматизъм политиката ни затъва на нивото на обсъжданите в момента фалшиви алтернативи на политическото. Друг е въпросът доколко самият БББ се вписва като визия и поведение в европейските стандарти, но все пак ако работата по някакъв тайнствен начин се издигне в ценност сама по себе си (а при ГЕРБерите това е възможно да се промъкне измежду лютите закани за набитите, пребитите, избитите противници на вездесъщия генерал), то малоазиатщината би изчезнала.
2. Войнственият популизъм. Както разбрахме от Слави Бинев, сегашният цар бил единственият, който не положил усилия да се бори срещу турското робство. Не може да му се отрече, че се е понаучил да говори, де. Но двамата атакисти са си чиста загуба на гласове, защото ще се присъединят към парламентарната група на евроскептиците, поставяща си две цели: 1. Не на Турция в ЕС..... (дотук добре) и 2. Вън България и Румъния от ЕС. Симпатично, нали? В същото време АТАКА тества абсолютната търпимост на хората - за 4 години наблюдавахме масово отлюспване, законопроекти като този за национализацията, който трябва да бъде разлепен сред студентите от ЮФ със забавна цел, скандали, много скандали, а дори погледнато от ултраконсервативните схващания на електората им, АТАКА смекчи тона, което по скАлата на нашия въртиопашчест капризен народ трябва да значи вечна забрава. Вместо това АТАКА се затвърждават и дори развиват партийно строителство. И то поне те играят честно. Как става това? Става, защото АТАКА = "Долу ДПС", т.е. нищо не може да убеди електората им, че АТАКА са нещо повече от анти-ДПС, а тъй като има достатъчно доводи за анти-ДПС вот, АТАКА си маркират територията, без да полагат кой знае какви усилия извън обичайния им кабеларски подход. Ако ще да са най-дискредитиралите се, те са просто анти-ДПС. Дори могат да се преименуват. Така действа популизмът.
И ако си мислите, че АТАКА изчерпват нишата, то РЗС показват колко много още може да се дълбае. Нужно е само чувство за скандал, пълен непукизъм и еластичен пръст, който да сочи трескаво лошите. Описах ви кварталния луд? Е, намерете му пари за костюм и той ще събере 5 % за месец и половина, стига политинженерите да го харесат. За последното не се притеснявайте - щом са харесали Яне Янев, биха харесали и вашия квартален луд. Важно уточнение е, че всеки популизъм си има свой лайтмотив, за да се разграничава от останалите популизми. АТАКА не е по-малко "анти-корупцията" от РЗС, нито РЗС са по-малко "анти-ДПС", даже понякога имам чувството, че са си разпределяли лайтмотивите на челик. Веднага ми идват наум няколко идеи, които с нужното одобрение от политинженерите могат да докарат 5 процента на всяка новоизлюпена партийка за месец и нещо: анти-замърсяването (нещо като "зелената" идея, но агресивно поднесено), анти-монополът на Здравната каса, анти-плоският данък, анти-отричането на баташкото клане... Чойс ис йорс.
3. Корпоративният вот. Това е явлението на избори 2009, като тук големият проблем лежи не само в контролирания вот, а по-скоро в доброволно корпоративния вот. Самият Ковачки обясни за какво иде реч, говорейки за неговите хора, които са искрени, вярват му и, забележете, наслушали се били на речи на политици и сега смятат, че е време да се случи нещо различно. С други думи, корпоративният вот легализира отдавна насъбралите се енергии у народа за обсебване на политическото от икономическия интерес. До някаква степен сме длъжни да разберем тези хора - бизнесът у нас се развива на различна честота от политиката, не следва нейната извратена логика и смело можем да кажем, че членството ни в ЕС се дължи именно на факта, че бизнесът си намери своя механизъм на развитие, отделен от държавата.
Какво е посланието на Ковачки? ТЕ са политиците, които са се наговорили с празни приказки, НИЕ сме онези, които са постигнали всичко сами, дали сме храна и подслон на хората, тогава как искате гласоподавателите да не ни вярват? В това послание е зарито кучето, а не в историите за заплахи и загуба на работните места. Последното е частно престъпно деяние, което ще отшуми, стига да има воля от МВР и прокуратурата. Само че нарастващото съзнание на работещите, че реалният им принос към държавата ги прави по-можещи от политиците е страшно. Страшно е, защото представлява присъда за самите политици, но и защото тепърва предвиждам вълна от роящи се бизнес партии, сливащи политика и икономика в едно. Така корпоративните интереси ще изядат изцяло идеологическата нишка в политиката, а партиите ще бъдат изместени от лобита, при това напълно легални и още повече - морално оправдани. Няма как да не са оправдани, когато политиците не дават аргументи, че намесата им в бизнеса може да бъде полезна.
Наблюдаваме особен вид корпоративен комунизъм, в което явление най-вероятно също сме уникати на света. Пролетариите наказват върхушката чрез собствените си омразни изедници, защото предпочитат като са роби, да робуват само на един господар. Колко очарователно. И ако теглим един поглед назад, ще осъзнаем, че този императив се практикува от ДПС вече 20 години. Махнете тези истории за едната обувка и ромите, които не могат да четат, но знаят номера на бюлетината - те са верни, но са част от жълтенията покрай изборите. Ние обсъждаме жълтенията, защото е много по-тежко да признаем, че това са хора, които изпълняват своя дълг към работодателя, като гласуват за партията. И обикновено дори няма нужда да ги заплашиш, за да го направят. Техният свят се изчерпва с тяхната работа. И оттам - с техния дълг.
А може би ние в удобните столове и с денонощния Интернет не бива да даваме такива категорични мнения за хора от съвсем различна среда?
Какво е посланието на Ковачки? ТЕ са политиците, които са се наговорили с празни приказки, НИЕ сме онези, които са постигнали всичко сами, дали сме храна и подслон на хората, тогава как искате гласоподавателите да не ни вярват? В това послание е зарито кучето, а не в историите за заплахи и загуба на работните места. Последното е частно престъпно деяние, което ще отшуми, стига да има воля от МВР и прокуратурата. Само че нарастващото съзнание на работещите, че реалният им принос към държавата ги прави по-можещи от политиците е страшно. Страшно е, защото представлява присъда за самите политици, но и защото тепърва предвиждам вълна от роящи се бизнес партии, сливащи политика и икономика в едно. Така корпоративните интереси ще изядат изцяло идеологическата нишка в политиката, а партиите ще бъдат изместени от лобита, при това напълно легални и още повече - морално оправдани. Няма как да не са оправдани, когато политиците не дават аргументи, че намесата им в бизнеса може да бъде полезна.
Наблюдаваме особен вид корпоративен комунизъм, в което явление най-вероятно също сме уникати на света. Пролетариите наказват върхушката чрез собствените си омразни изедници, защото предпочитат като са роби, да робуват само на един господар. Колко очарователно. И ако теглим един поглед назад, ще осъзнаем, че този императив се практикува от ДПС вече 20 години. Махнете тези истории за едната обувка и ромите, които не могат да четат, но знаят номера на бюлетината - те са верни, но са част от жълтенията покрай изборите. Ние обсъждаме жълтенията, защото е много по-тежко да признаем, че това са хора, които изпълняват своя дълг към работодателя, като гласуват за партията. И обикновено дори няма нужда да ги заплашиш, за да го направят. Техният свят се изчерпва с тяхната работа. И оттам - с техния дълг.
А може би ние в удобните столове и с денонощния Интернет не бива да даваме такива категорични мнения за хора от съвсем различна среда?
Та така. По ирония на съдбата всички партии спечелиха на тези избори, но политиката загуби. И според мен оттук насетне започва голямото противопоставяне между прагматизма и ерозиите на политическото, за които стана дума. От партиите се изисква освен много работа, най-вече едно преосмисляне на стратегията и концентриране от позицията на "какво искаме да направим" към "какво може да се направи". Реституцията приключи и е време да свикнем с този факт.
Добър анализ, макар и на малко недостъпен език за хората, които не се интересуват толкова тясно от материята колкото ти и аз. Значи за мен, на българската политическа сцена, отдавна липсва борбата на реални политически доктрини и програми, размита от популизъм, самоцелна борба за власт и политическа клакьорщина.Вместо пред избирателите да стои дилемата: "Кого да подкрепя с гласа си?" базирана на идеи, убеждения, социален и икономически статус, реален икономически и правен интерес (като данъчно облагане и законови мерки примерно)както е в повечето "нормални" демократични страни, изборния процес в България винаги е базиран по-скоро на стихийни обстоятелства като Лукановата зима, пост-Жан Виденовата криза, сегашната икономическа и финансова такава и липсата на качествена промяна в живота на целокупното население в този така наречен криминален преход, за сметка на безусловното облагодетелстване на определени кръгове, неправилно наричани олигарси поради несравнимо по-ниския им статут в сравнение с да кажем руските и американските такива. Бих отдал липсата на какъвто и да е било политически дискурс, заместен от фашизоидните изцепки на Волен Сидеров, параноята на Яне Янев, перченето на Емил Кошлуков, лукавата усмивка на Доган, арогантността на самозабравилия се Станишев и неадекватната самонадеяност на неформалния лидер на новото явление в българския политически живот- Бойко Борисов с неособено високата политическа култура на голяма част от населението, породена от принадлежност към един друг овехтял режим у по-възрастното население, тоталната посредственост и некомпетентност на масата и незаинтеросоваността на младото поколение.
ОтговорИзтриванеЧаст 2
ОтговорИзтриванеС други думи- основните политически играчи разбират,че на тази сбирщина от хора няма нужда да се говори с реални програми и послания, затова те биват заменени с махленска агитация и откровени манипулации. На фона на цялата тази какафония, единствените политически субекти, които според мен се държаха адекватно са представителите на Синята коалиция. Носителите на демократичното, европейското, напредничавото мислене, които след 2001 извървяха своята Голгота къде заедно,къде поотделно сега решиха да си подадат ръка и дадоха надежда на поотчаяните им съмищленици и симпатизанти. Защото Синята идея не може да умре, докато ги има тях, защото България заслужава по-добро и по-далновидно управление, в което нормалните и интелигентните хора да не се чувстват като аутсайдери. Водени от доказани икономически експерти като Иван Костов и по-младия Мартин Димитров, те са реална алтернатива на прогнилата от корупция Тройна коалиция за по-бързо и адекватно справяне с надвисналата икономическа криза, която заплашва да стъжни и без това трудния живот на българското население. За да не съм многословен, ще обърна внимание само на още едно нещо- изненадващо високия резултат на НДСВ и 350-те гласа, с които те взеха втори мандат,за сметка на сините. Жълтата партия, на която всички социолози даваха мизерните 2-3 % само седмици преди 7 юни, взе че "изненада" всички, дори и собствените си избиратели. И докато все пак може този доста завишен вот да се обясни с личността на Комисар Кунева като лидер на листата, то да не се обърне внимание на крещяшата манипулация на вота в смесените региони, с традиционно висока подкрепа за ДПС, ще бъде наивно. Симеон Сакскобургготски не се коалира формално преди изборите с етническата партия, за да избегне броженията на по-радикално настроените съмишленици на неговата партия, но сега часове след вота, сделката лъсна на бял свят. Това политическо реанимиране на "царската партия" естествено има за цел пълна мобилизация на ресурсите им за далеч по-важните парламентарни избори на 5 юли. Защото ако на следващия вот се получат подобни резултати, комбинирани с очакваната доминация на БСП и ДПС в мажоритрарния вот, то ГЕРБ ще спечели само пирова победа, тъй като при пропорционалното разпределение на гласовете членовете на Тройната коалиция ще доближат опасно до 50-те %, даващи им правото да управляват безметежно още един мандат, което ще е наистина национална катастрофа. По тази причина, сега е времето Бойко Борисов да престане с неадекватното си изхвърляне, а да вземе решение, с което да докаже, че е държавник, а не поредния жаден за власт като самоцел. При едно обединение в мажоритарния вот между ГЕРБ и Синята коалиция, при по-целенасочена и ефективна кампания и с пълната мобилизация на всички демократично мислещи хора, недоволни от сегашното статукво, то може и наистина на 5 юли да стане време за Добрите...
Много добро наблюдение, точна и аргументирана позиция, както винаги. И някакси в дебата за спасяване на политиката се намесва един скапан гологвал тъпанар, който, дали поради некомпетентност или користни интереси, настоява за мажоритарни избори. Слави всяка вечер лансира идиотската теза за мажоритарния избор като панацея. Ми не, мажоритарният избор няма да вкара личности в политиката, нито ще допринесе за повишаване на отчетността. Мажоритарният избор е по-недемократичен, приложим е в съвсем различни политически системи, а в нашата уродлива демокрациика ще подхрани небивало купуване на гласове на дребно, машинации и фалшификациики. Мажоритарният елемент на тези парламентарни избори ще е бъде пълен провал- като мажоритарни кандидати ще влязат партиините кандидати... което в крайна сметка е редно, иначе Парламентът ще се напълни с пламен-галевци...
ОтговорИзтриване