Видове порочно гласуване

Тъй като по всички блогове и паланки става дума колко важно е да се гласува и как негласуването е грях, то ще се опитам да изброя няколко вида гласуване, които според мен са по-лоши и от негласуването, защото не само смекчават волята на народа, но я изкривяват. И ако негласуването е понякога простимо поради липсата на достатъчно знание, информираност и политическо съзнание, то порочното гласуване предполага една напълно съзнавана воля, която обаче страда от заблуди.

На първо място, това е "тактическото гласуване". Общата формула: "Тия нямат шанс. Защо тогава да гласувам за тях?" Къде е глупостта? Глупостта е, че "тия" нямат шанс до голяма степен, защото няколко процента биват изядени именно от хора като теб, които смятат, че са били нямали шанс. Още помня как заради социологическите манипулации поне десетина приятели не отидоха да гласуват за Гаврийски през 2005-та, защото разликата между него и Дончева била "твърде голяма". Накрая се оказа, че ако всички манипулирани бяха отишли да гласуват, то тази разлика изобщо нямаше да я има. Още повече, че изборът предполага да се довериш на идея, на човек, а не да конструираш правителство, сякаш от теб зависи да дадеш мандата. Онези, които гласуват тактически, поставят каруцата пред коня, защото математическата част от гласуването е предназначена да отразява вота, а не обратното. И трето, "тактиците" явно имат твърде повърхностна визия за смисъла на гласуването, защото дивидентите не се извличат само от победата, но и от нарастващата подкрепа, от факта, че си опровергал социолозите, от факта, че си завзел територията на някой съперник, без да си надминал някой друг и прочие. Подкрепата за онзи, който заслужава вота ти, винаги ще намери своята благоприятна последица, ако ще да не спечели пълно мнозинство.

Второто порочно гласуване е наказателният вот. Чрез него ти де факто признаваш собственото безсилие и мързел да откриеш конструктивното в някоя от партиите/идеите. Тук се поставя въпросът защо ако не гласуваш за наказаните от теб, гласуваш за партия Х, а не за партия У, например? С какво партия У е по-малко "наказваща" от партия Х? Ето защо повечето случаи на наказателно гласуване са обвързани с тактическия вот - гласуваш за онзи, който събира най-много спрямо наказаните, без значение какви идеи изповядва. Друг аргумент срещу наказателния вот е, че никога не получаваш гаранции, че наказващите са по-добри от наказаните само защото те показват най-ясна позиция спрямо наказаните. Защото самите наказващи се възползват от ресантимента на народа и настройват кампанията си така, че да крещят по-силно от останалите. Крещенето обаче не е платформа. Наказателният вот е вреден именно заради това, че преосмисля философията на самите партии и те отсяват достатъчно ресурс за крясъци, а не за платформи. И накрая, наказателният вот е символ на черно-белия поглед над обществото. Първо, защото едностранното отношение към наказаните е често погрешно - дори и в сегашното правителство има хора като Орешарски и Даниел Вълчев, чиито усилия са довели до нещо добро; второ, защото ако толкова държиш на позицията си анти-някого, то ти ще положиш усилия да се информираш за останалите и шансът да намериш нещо за себе си е достатъчно голям. Дори да не е цялостна програма, ще е конкретна идея. Едни пирати се крепят на две-три идеи и с тях ще влязат в ЕП, при това в далеч по-разумна страна като Швеция. Дори и да не е конкретна идея, ще е конкретен човек. Статистически все ще има някого, за когото да гласуваш и който да осмисли позитивно твоя вот.

Третото изкривено гласуване е шеговитото. При него несериозното отношение към политическото лъсва с все сила. Шеговито е всяко гласуване, при което отричаш смисъла на гласуването - а именно, да се довериш на някого или нещо с цел този някой или това нещо да се реализират. Шеговито гласуващите не се доверяват, тъй като живеят в свят, където доверието може да се извършва само сред непосредствено обвързани хора. Това е глупост, защото държавата е реален организъм с реално влияние и тя, макар и безлична, е не по-малко обвързвана с теб, отколкото гаджето или най-добрия ти приятел. Освен това дори и у нас да има разминаване между политическия и "човешкия" свят, то с несериозното отношение към вота ти само го затвърждаваш, а не запълваш бездната. Бездната ще бъде запълнена, когато всеки заяви своя интерес пред "онези там" и така държи "онези там" тук, на земята, с контрола, който упражнява на всеки вот. Колкото повече дейности на политиците биват контролирани чрез интересите на избирателите, толкова по-малко поле за злоупотреби ще им оставим. Затова изходът от бездната между политическо и човешко, който би премахнал шеговитото гласуване, е не да чакаме политиката да придобие човешки облик, а самите ние да придобием политически облик чрез повече активност и оглеждане извън гаджето и най-добрия приятел.