Кой каза, че университетите не уважават труда на студентите? И кой каза, че не им предлагат достатъчно избор за реализация? И кой пък се изцепи, че не били изисквали от тях достатъчно?
Долупосоченото, снимано от вещата ръка на агенция ММ (това не е Меридиан Мач) свидетелства, че нито едно от трите не е вярно. Напротив, в някои университети си имат собствена система на образователните степени и редом с бакалавър и магистър, са въвели и почетни титли като copy/paste експерт. Сигурен съм, че и за най-усърдните студенти по кръжоците би било въпрос на чест да получат това академично звание. Очакваме в най-скоро време да се появят "доктор на прекъсването", "хоноруван чийтър" и "извънреден купувач на изпити".
И вместо да се напъват студентите да разработват тема, която вече са разработили, то само сега и в близките десет минути им се дава шанс да променят курсовата си работа с друга, която при това се предлага с автоматична приставка и още две рендета за по-добро късане още преди сесия. На това му се вика предприемчиво капиталистическо мислене. Нали искаме по-широк избор и да зависим максимално от себе си? Те ти те. Пишеш законопроект против плагиатството с приложение: десет страници, изписани с "Аз повече няма да чийтвам. Аз повече няма да чийтвам" и още толкова, в които цитираш мнението на участниците в онази реклама за изтичането на интелектуален труд, та може и да умреш спокоен, без да се изповядваш на попа за най-суровия си грях. Вярно, че от съобщението не става ясно кога точно да предадеш своя хабилитационен труд, но това е защото студентите трябва да мислят, а не да получават наготово информация за зубрене.
Но това не е всичко! Като контрапункт на присъденото звание и алтернативната тема, се налагат строги професионални критерии за оценка. Наказанието да пишеш 30 (словом: тридесет; тридесет, бе; абе, три-де-сет!) страници ръкописно (РЪКОписно) е преписано от глава 3 (словом: трета) от Лекции за възпитанието на децата от Антон Макаренко, издание 1947-ма (хиляда деветстотин...). Предполагам, че следващата стъпка ще е провинилите се студенти да коленичат върху шам фъстъци или пък да ги острижат нула номер, както по времето на килийното училище. Там някъде, преди около 200 (словом: двеста) години. Изключения не се допускат.
Долупосоченото, снимано от вещата ръка на агенция ММ (това не е Меридиан Мач) свидетелства, че нито едно от трите не е вярно. Напротив, в някои университети си имат собствена система на образователните степени и редом с бакалавър и магистър, са въвели и почетни титли като copy/paste експерт. Сигурен съм, че и за най-усърдните студенти по кръжоците би било въпрос на чест да получат това академично звание. Очакваме в най-скоро време да се появят "доктор на прекъсването", "хоноруван чийтър" и "извънреден купувач на изпити".
И вместо да се напъват студентите да разработват тема, която вече са разработили, то само сега и в близките десет минути им се дава шанс да променят курсовата си работа с друга, която при това се предлага с автоматична приставка и още две рендета за по-добро късане още преди сесия. На това му се вика предприемчиво капиталистическо мислене. Нали искаме по-широк избор и да зависим максимално от себе си? Те ти те. Пишеш законопроект против плагиатството с приложение: десет страници, изписани с "Аз повече няма да чийтвам. Аз повече няма да чийтвам" и още толкова, в които цитираш мнението на участниците в онази реклама за изтичането на интелектуален труд, та може и да умреш спокоен, без да се изповядваш на попа за най-суровия си грях. Вярно, че от съобщението не става ясно кога точно да предадеш своя хабилитационен труд, но това е защото студентите трябва да мислят, а не да получават наготово информация за зубрене.
Но това не е всичко! Като контрапункт на присъденото звание и алтернативната тема, се налагат строги професионални критерии за оценка. Наказанието да пишеш 30 (словом: тридесет; тридесет, бе; абе, три-де-сет!) страници ръкописно (РЪКОписно) е преписано от глава 3 (словом: трета) от Лекции за възпитанието на децата от Антон Макаренко, издание 1947-ма (хиляда деветстотин...). Предполагам, че следващата стъпка ще е провинилите се студенти да коленичат върху шам фъстъци или пък да ги острижат нула номер, както по времето на килийното училище. Там някъде, преди около 200 (словом: двеста) години. Изключения не се допускат.
само това заслужават мързеливците! преди да е имало компютри как са писали, а? Нека им е за урок :Р
ОтговорИзтриване"доктор на прекъсването"
ОтговорИзтриванеЗначи и за нас - отдавна заслужилите "артисти" - все още има светлина в тунела?!?
Е, "усилията" ми все пак ще бъдат възнаградени. ;)