Наглеждайки какви страсти се вихрят за ишус, които уж минават за ежедневни, реших и аз, барабар кадарко с блогърите, да кажа две-три неща. Понеже няма да правя изводи накрая, то този път изводът би бил, че щом осиротяхме откъм теми за развитието ни за в бъдеще, то логичният регрес е да се палим за неща, които вече ги има и които ни примамват да си изберем едно "за" или "против" не за друго, а защото сме принудени да ги съпреживяваме. Дали вярваме в това "за" или "против"? И дали не го избираме, защото на такова ниво можеш да общуваш и с последния бакшиш, това... не е друг въпрос. Именно за това става дума.
Един голям проблем, съвсем не само български, е задоволяването с наличното като достатъчно "разумно". Един вид - щом нещата са такива, каквито са, значи по-умните са ги измислили и няма нужда да ги пипам. Или щом са изкристализирали във формата, в която аз ги осъзнавам, значи няма нужда да ги пипам. Или щом не ми пречат, няма нужда да ги пипам. Това последното - особено често. Само че това мислене типизира по-скоро едрия рогат добитък.
Та куриозното е как неутралната посредственост се оказва най-поляризиращата част от обществото, защото тя е достатъчно силна като количество, за да надвие полярните малцинства и достатъчно "извъноборотна" като качество, за да я впечатлиш с аргументи извън собственото й разбиране за живота като бит на квадрат. Ако тръгнеш да развиваш идеята за кухите традиции, нейният отговор ще е: "Е к'во ти пречи толкоз?", сякаш общественият интерес трябва да е винаги частно мотивиран. Някой каза ли едър рогат добитък? Но по същество.
Сирените на втори юни са типичен пример за куха традиция. Ето защо не сте прави да възразявате.
- Да, традицията е куха, защото съществува като нещо подразбиращо се, при все, че по нищо не се подразбира нейното съществуване. Значи един път ограничаваме пряката демокрация заради съмненията в разумността на народа, но на същия този народ се пробутва нещо наготово? И се приравнява на национален обичай? Това е пагубно, най-малкото, защото принудителните светини неизбежно настървяват двете гледни точки по въпроса. Онези, които не ги спазват, са санкционирани от псувнята на излезлия на балкона гологлав "патриот", защото... ами, защото някой си е решил, че светините трябва да се пробутват наготово, а същите тези "патриоти" биват санкционирани от безразличието на шофьорите, минаващи под балкона. И в двата случая се касае за порицаеми деяния, и то само защото трупането на принуда винаги отключва скрити комплекси и разпалва обществено разногласие.
- Не, сравнението с химна е меко казано нелепо, защото едно, че химнът е белег на държавата въобще и неговата стойност е предвидена на конституционно равнище, а второ, тази стойност е напълно отделима от химна, тоест налице са ясно разграничими "химн" и "химнично". А такава субстанция като "сиренично" няма. Общественото недоволство под формата на безразличие е най-ясният знак за това. Сравнението с поднасянето на венци или поклонението пред паметници също е далеч от истината, защото там не действа принуда, а възможност за реализиране на напълно индивидуално осмислено поведение. Тоест, не се поставят бариери над принадлежността към народа, която е винаги лична и нищо друго.
- Да, асоциирането на процедурата с духа е дотолкова очевидно погрешно, че ми идва да го изкажа с най-завъртяните думи, за да има смисъл изобщо да се изкоментира. Духът на свободата, патриотизма и всичко останало, което декларират, че се чества, никога не е предзададен, а избуява, без да го контролираш. Разбира се, неговото подбуждане е необходимо, но то не се случва с ежегодни процедури, извършени безлично от някакъв деус екс махина, ами чрез методично налагане на личен пример. Чрез възпитание. И после чрез образование. Процедурата не представлява дори прашинка от волята да извършиш нещо в чест на историята и предците си. А ако тази воля зависи от ежегодно виене в 12 на обяд, значи трудно можем да разчитаме на нея. Във всеки случай, имам леки съмнения към отчетността на повечето "патриоти" пред героите, които смятат, че почитат. Защото накрая се оказва, че именно тази за щастие намаляваща прослойка гвардианци и тангранисти се възползва от безалтернативното налагане на една куха традиция, за да размахва пръст.
- Не, нямам частно мотивирана вреда от сирените. Дори може да се каже, че ги отбелязвам. Което не значи, че не обичам да се мотам и извън своята кочинка.
И в крайна сметка, какво представляват сирените? Представляват профилактиката на една държава във вечна профилактика.
Един голям проблем, съвсем не само български, е задоволяването с наличното като достатъчно "разумно". Един вид - щом нещата са такива, каквито са, значи по-умните са ги измислили и няма нужда да ги пипам. Или щом са изкристализирали във формата, в която аз ги осъзнавам, значи няма нужда да ги пипам. Или щом не ми пречат, няма нужда да ги пипам. Това последното - особено често. Само че това мислене типизира по-скоро едрия рогат добитък.
Та куриозното е как неутралната посредственост се оказва най-поляризиращата част от обществото, защото тя е достатъчно силна като количество, за да надвие полярните малцинства и достатъчно "извъноборотна" като качество, за да я впечатлиш с аргументи извън собственото й разбиране за живота като бит на квадрат. Ако тръгнеш да развиваш идеята за кухите традиции, нейният отговор ще е: "Е к'во ти пречи толкоз?", сякаш общественият интерес трябва да е винаги частно мотивиран. Някой каза ли едър рогат добитък? Но по същество.
Сирените на втори юни са типичен пример за куха традиция. Ето защо не сте прави да възразявате.
- Да, традицията е куха, защото съществува като нещо подразбиращо се, при все, че по нищо не се подразбира нейното съществуване. Значи един път ограничаваме пряката демокрация заради съмненията в разумността на народа, но на същия този народ се пробутва нещо наготово? И се приравнява на национален обичай? Това е пагубно, най-малкото, защото принудителните светини неизбежно настървяват двете гледни точки по въпроса. Онези, които не ги спазват, са санкционирани от псувнята на излезлия на балкона гологлав "патриот", защото... ами, защото някой си е решил, че светините трябва да се пробутват наготово, а същите тези "патриоти" биват санкционирани от безразличието на шофьорите, минаващи под балкона. И в двата случая се касае за порицаеми деяния, и то само защото трупането на принуда винаги отключва скрити комплекси и разпалва обществено разногласие.
- Не, сравнението с химна е меко казано нелепо, защото едно, че химнът е белег на държавата въобще и неговата стойност е предвидена на конституционно равнище, а второ, тази стойност е напълно отделима от химна, тоест налице са ясно разграничими "химн" и "химнично". А такава субстанция като "сиренично" няма. Общественото недоволство под формата на безразличие е най-ясният знак за това. Сравнението с поднасянето на венци или поклонението пред паметници също е далеч от истината, защото там не действа принуда, а възможност за реализиране на напълно индивидуално осмислено поведение. Тоест, не се поставят бариери над принадлежността към народа, която е винаги лична и нищо друго.
- Да, асоциирането на процедурата с духа е дотолкова очевидно погрешно, че ми идва да го изкажа с най-завъртяните думи, за да има смисъл изобщо да се изкоментира. Духът на свободата, патриотизма и всичко останало, което декларират, че се чества, никога не е предзададен, а избуява, без да го контролираш. Разбира се, неговото подбуждане е необходимо, но то не се случва с ежегодни процедури, извършени безлично от някакъв деус екс махина, ами чрез методично налагане на личен пример. Чрез възпитание. И после чрез образование. Процедурата не представлява дори прашинка от волята да извършиш нещо в чест на историята и предците си. А ако тази воля зависи от ежегодно виене в 12 на обяд, значи трудно можем да разчитаме на нея. Във всеки случай, имам леки съмнения към отчетността на повечето "патриоти" пред героите, които смятат, че почитат. Защото накрая се оказва, че именно тази за щастие намаляваща прослойка гвардианци и тангранисти се възползва от безалтернативното налагане на една куха традиция, за да размахва пръст.
- Не, нямам частно мотивирана вреда от сирените. Дори може да се каже, че ги отбелязвам. Което не значи, че не обичам да се мотам и извън своята кочинка.
И в крайна сметка, какво представляват сирените? Представляват профилактиката на една държава във вечна профилактика.
хм, една референция към 'измислените традиции' от хобсбом няма да дойде зле.
ОтговорИзтриванета аз понеже нямам много свои мисли, ще преразкажа малко. значи той разграничава традиции и обичаи. традициите са онези институционализирани, но все пак ритуални(-уонаби:)) практики, които идват с националната държава. те са без съмнение изложени на политическа ерозия, защото основанията им са политически. в такъв смисъл всяка традиция по рождение/измисляне е куха(венци, маршове, сирени, всички са в кюпа (да, и венци)). съотнасянето им към означаеми е мимолетно в сравнение с валидността на обичаите, за които за разлика от традициите не съществува политическа анкеровка. те успяват да се адаптират към новите политически контексти съвсем като организми именно защото са живи, а не "измислени". и тук се сещаме, разбира се, за културите на граматиките и културите на образците, както ги вижда лотман.
все едно. искам да кажа, че макар и да не ми пречат толкоз (и тук с все сила и солидарност се търкам между уютните кравешки бутове) съм склонен да подкрепя едно такова критическо изсуетяване. само по силата на това, че логиката на конструктивистите в социалните науки е на негова страна.
и силно се съмнявам в пробуждането на дух чрез методично налагане на личен пример. пробуждането отдавна е подведено под рубриката на примордиалистките суеверия. разликата между сирените и това дето ти казваш, че щяло да го пробуди е само в това, че второто е по-рафиниран начин за конструиране. но именно конструиране.
и все пак съм ЗА допълнително концептуализиране на общностното чувство. в такъв смисъл си падам по традиции. изобщо.
ОТ Пастор ти Паци:
ОтговорИзтриванеКопеле, хора ще гласуват за РЗС за да вднигнат раждаемостта...на евроизборите да не си помислиш нещо. Не очаквай от малкия човек, заобиколен от битова мизверия и парченца соц да осъзнае колко е тъпо да чете Вазов и да мрази турците за 500те години...
Аз пък, без да се правя на умен и без сложни думички, твърдя, че НЕ СИ ПРАВ. И Иван Бедров не е прав. Сирените са си една много добра традиция, защото патриотизмът (независимо от проявлението му) е много силна черта в народопсихологията на българина. Включително болния, крайния, умственоизоставащия, тангранистичния етцетера етцетера лъже-патриотизъм.
ОтговорИзтриванеСирените са си една много хубава традиция - а дали има смисъл в традициите по принцип може да се спори с часове. По тая логика - да изгасим огъня на Незнайния воин. Да спрем да ставаме на химна, защото ако останеш седнал всички ще те препсуват - все пак от подобна гледна точка химнът е конституционно закрепена песен...
Били "азиатски" сирените - къде е проблемът, питам аз? Щом има хора, които протестират срещу кръщаването на улица на името на Богдан Филов - ще се намери и кой да протестира срещу сирените. А, и впрочем, никой никому нищо не налага - ако искаш - спираш, ако не искаш - не спираш! Никой "тангранист" няма да си позволи да те порицае пред колектива тангранисти, о, майкопродавецо, отродник, отцеругател, невъзвръщенец и тк нататаък.
Коко, ти да говориш за сложни думички... заеби. :))) Второ, аз не съм Иван Бедров, така че не говори за азиатщини и прочие, моята позиция е по-специфична. Трето, аз не протестирам, защото се чудя какво да подхвана, а просто отбелязвам, и то, защото в ежедневните дреболии може да се видят много повече обществени недъзи, тъй като за тях не се хаби ресурс от лицемерие, лъжи, платени социолози и т.н., които да ги оправдават. Четвърто, дори и да не бъдеш "санкциониран", то не е защото сирените са "свободна" традиция, а защото на никого не му пука. А щом на никого не му пука, значи въпросът е трябва ли да имаме подобна едностранно наложена "традиция", която не очарова никого. Пето, последното нещо, което доказва патриотизма, е отношението ти към сирените. Ако патриотизмът действително те пали, тогава стани и направи нещо голямо в името на предците си. Със сигурност има повече смисъл и най-вече, това показва, че патриотизмът е свобода, а не принуда. Шесто, никой не си помисля да не става на химна, замисли се защо. И така ще схванеш защо изобщо е конституционно закрепен. Седмо, ТУРЦИЯ - ИЗВИНИ СЕ! ТУРЦИЯ - ИЗВИНИ СЕ!
ОтговорИзтриванеТурция, извини се за смъртта на Апостола на свободата! Турция, ИЗВИНИ СЕ! ТУРЦИЯ, ИЗВИНИ СЕ!!!
ОтговорИзтриванеР-О-Ф-Л !!! :Д