Търпя всепроникващата лудост. Напоследък мисълта ми е станала толкова нетърпелива, че още преди да изкажа А, се втурвам към контра-А, да не би някой от случайно разбралите ме да вземе да ми опонира, преди сам да го направя. Сигурен съм, че по подобие на Ратко Младич, ако ме заловят, ще заповядам на личната ми охрана да ме убие, нежели да бъда предаден на властите.
Днес, като пресичах по "Мария Луиза" разбрах къде се крие смъртоносното в тази лудост. Тръгнах да пресичам и още щом пристъпих, ми стана ясно, че ще бъда сгазен и бързо се върнах на тротоара. Но рефлексите ми дотолкова са изяли всичко останало, че си позволяват рискове с единственото успокоение, че контрата ще обади навреме. Ами ако не обади?
Гонитбата няма смисъл, но това не е валиден аргумент, защото гонитбата не е до смисъла, а до невъзможността да си представиш нещо различно. Самите гонци обаче често си внушават, че щом някой бърка смисъла с невъзможността от нещо друго, значи непременно трябва да осмислят позицията си и да започват изречения с "Аз гоня, защото..." И се стига до разминаване - между модела ти и онова, което той моделира. Лекът за подобни разминавания са ето такива новини.
Принципно винаги съм следял новините за Андреа с интерес, защото те са показно по български ПиАр. И ако преди твърдях това от позицията на наблюдател, сега го твърдя от позицията на наблюдател-социолог, наблюдаващ и социологиращ как Андреа я бъркат с Лейди Га-га-ха-ха-ха. Андреа е съвършеният пример за "българската мечта", която е американската мечта + некадърност. Сиреч, още по-красива приказка. Макар и купена.
Щях да предвиждам, че следващата лайф новина ще е как Андреа си е сменила тампона (или че не си е), но твърде бързо пуснах на фразата за "опознаването на Уебминстър". Опознай бъденето-за-себе-си-като-уебминстър. Опознай шопинга около Уебминстър, за да го обикнеш. Както и да е, дълбоко в себе си вярвам, че целта на кампанията е да осмисли нечие тромаво ежедневие чрез публичност, което не се различава много от плановете на всеки друг наоколо. Иначе нямаше да има толкова конкретика какво е правила Андреа по часове, както и толкова нагло предлагане на безсмисления й ден, на което нагло предлагане благородно завиждам.
И все пак - ПиАрът се доказва като не по-малко отдалечен от живота, защото накрая ни в клин, ни в ръкав е вкарано сравнение с Лейди Га Га, което би трябвало да се третира като смъртна обида, при това и за двете страни. Нали обаче едно оливане ще е само положително, ако няма кой да ти посочи като оливане. Ето защо на всяка лайф новина трябва поне по малко да се присмиваме и да припомняме някак, че не е това животът. Както и аз имам нужда някой да ми каже, че не трябва да пресичам "Мария Луиза" с мисълта, че винаги ще мога да се отдръпна инстинктивно, когато стане напечено.
Днес, като пресичах по "Мария Луиза" разбрах къде се крие смъртоносното в тази лудост. Тръгнах да пресичам и още щом пристъпих, ми стана ясно, че ще бъда сгазен и бързо се върнах на тротоара. Но рефлексите ми дотолкова са изяли всичко останало, че си позволяват рискове с единственото успокоение, че контрата ще обади навреме. Ами ако не обади?
Гонитбата няма смисъл, но това не е валиден аргумент, защото гонитбата не е до смисъла, а до невъзможността да си представиш нещо различно. Самите гонци обаче често си внушават, че щом някой бърка смисъла с невъзможността от нещо друго, значи непременно трябва да осмислят позицията си и да започват изречения с "Аз гоня, защото..." И се стига до разминаване - между модела ти и онова, което той моделира. Лекът за подобни разминавания са ето такива новини.
Принципно винаги съм следял новините за Андреа с интерес, защото те са показно по български ПиАр. И ако преди твърдях това от позицията на наблюдател, сега го твърдя от позицията на наблюдател-социолог, наблюдаващ и социологиращ как Андреа я бъркат с Лейди Га-га-ха-ха-ха. Андреа е съвършеният пример за "българската мечта", която е американската мечта + некадърност. Сиреч, още по-красива приказка. Макар и купена.
Щях да предвиждам, че следващата лайф новина ще е как Андреа си е сменила тампона (или че не си е), но твърде бързо пуснах на фразата за "опознаването на Уебминстър". Опознай бъденето-за-себе-си-като-уебминстър. Опознай шопинга около Уебминстър, за да го обикнеш. Както и да е, дълбоко в себе си вярвам, че целта на кампанията е да осмисли нечие тромаво ежедневие чрез публичност, което не се различава много от плановете на всеки друг наоколо. Иначе нямаше да има толкова конкретика какво е правила Андреа по часове, както и толкова нагло предлагане на безсмисления й ден, на което нагло предлагане благородно завиждам.
И все пак - ПиАрът се доказва като не по-малко отдалечен от живота, защото накрая ни в клин, ни в ръкав е вкарано сравнение с Лейди Га Га, което би трябвало да се третира като смъртна обида, при това и за двете страни. Нали обаче едно оливане ще е само положително, ако няма кой да ти посочи като оливане. Ето защо на всяка лайф новина трябва поне по малко да се присмиваме и да припомняме някак, че не е това животът. Както и аз имам нужда някой да ми каже, че не трябва да пресичам "Мария Луиза" с мисълта, че винаги ще мога да се отдръпна инстинктивно, когато стане напечено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар