януари:
моментът, когато сънуваш, че пишеш следното съобщение: "най-сетне открих колко те обичам - толкова много, че като пия вода, държа бутилката отдолу, за да не се изсипе"
февруари:
моментът, когато Антониони посред нощ ти се струва все по-бърз, но не спрямо унищожителния глад за събития, а спрямо ритъма ни на живот
март:
моментът, когато на най-празничните кисели чудовища на провинциалната гара не се полага салфетка, тъй като "вече ви дадохме с кебапчетата"
април:
моментът, когато между блоковете се съберат хиляди милиони незнайно какви, но дразнещи, и метафорите се наредят за ядосана снимка
май:
моментът, когато чисто черният погребален костюм, с който упражняваш своя вот, подсказва предстоящия път за правителството, избрано с една четвърт от гласовете на всички
юни:
моментът, когато случките се оказват прекалено много за изтерзаното тяло и само почукването на токовете по паветата рано сутрин събира оредяващата памет
юли:
моментът, когато липсват дори и безцелни занимания, обаче добре знаем, че лятото е "много тъжно, но всичко е възможно"
август:
моментът, когато протестна София приветства дискусията дали сме по-скоро либерали или консерватори, а диджеят съвсем скоро ще бъде обесен... с чанове
септември:
моментът, когато мракът и приятелите му не могат да застрашат маршрута ти към спомена за онова, което е още същото и не е успяло да мръдне
октомври:
моментът, когато скандито на две ръце е новата симфония за справяне с традиционната октомврийска катастрофа
ноември:
моментът, когато дефинираш онова, което те е водило години наред към най-близките ти музиканти - а именно, че те също като теб са хора на Задълбаването и Оттласкването
декември:
моментът, когато последното изречение от малкия неруски роман с хубавата хартия е окончателно редактирано, но то не се намира нито във, нито извън, а в интервалите между
