Интервю с трикратния олимпийски, осемкратен световен и петнайсеткратен национален шампион по стрелба с панички Никита Шеверданидзе след неговия неочакван крах на световното първенство в Йостерлунд, Швеция.
- Изненадан ли сте от загубата?
- Не.
- ?! Но това е първата Ви загуба за изминалите 16 години?
- Грешите. Това е само последната от всичките ми загуби през тези 16 години.
- Как така?
- Виждате ли, от самото начало можех да бъда друг. Помня го като днес - младежкия конкурс за разказ на тема "Гардеробът и делфинът". Какво може да се пише на тази тема, питате Вие? И аз се питах, тъкмо това е, че и аз се питах.
- Какво общо има това?
- Има общо, че както всички други хора, и аз бях поставен за първи път в ситуация, в която едно конкретно решение да решава много по-абстрактни неща в бъдеще. Как да приема такава сочна истина още млад и напорист според Вас?
- Как да я приемете?
- Във всеки случай трудно. Хората на този конкурс имаха нужда от две страници размисли за общото между гардероба и делфина. Дали това е спасило повече делфини или е помогнало за производството на повече гардероби - аз не мога да кажа. Сигурно не е.
- И как две страници промениха живота Ви?
- Просто и елегантно като две страници младежко есе. Осъзнах, че живеем в малки кутийки, хвърлени напосоки, без да имаме грам понятие за кутийките си, нито те - за нас. И почваме да блъскаме. Блъскаме ли, блъскаме, докато не си разнебитим докрай кутийката. Само да разберем, че ако сме постигнали нещо по-специално, това не е заради нашата или на кутийката специалност.
- А заради какво?
- Отказвам да коментирам.
- В крайна сметка доволен ли сте? Доказахте ли днес на света всичко онова, което искахте?
- Не.
- Не?!
- Моето голямо откритие дойде след втората ми олимпийска титла. Тогава вече можех да си мисля за онова, което съм постигнал, защото успехите бяха поубили усещането ми, че съм провален автор на есета за гардероби и делфини. По това време, оглеждайки се около себе си за мистичната многостранност на живота, стигнах до извода, че на този свят се борят две сили: красотата и ефективността.
- Това го знаят всички, извинете.
- Това го знаят всички. Но я си представете сълзите в очите на вече двукратния олимпийски шампион, който разбира, че винаги е стрелял толкова, колкото му трябва. Винаги се е определял в своя занаят от необходимия калъп и успехите му дори не са били поставяни под съмнение.
- Но Вие се радвахте на тези успехи.
- Радвал - не, успокоявах се, че съм малко повече от провален писател с хоби.
- А после?
- А после залюбих красотата, което значеше да кроя фигури. Кроях фигури. Успехите идваха - това беше ясно, но мечтата ми вече беше да разказвам приказки, да изследвам философията на стрелянето, а всъщност и на всичко останало, чрез скромното ми умение. Много "незаслужени" победи постигнах тогава, с аристократичен мързел и без да мога да разкажа нищо на хората.
- Какво Ви липсва?
- Нищо, тъкмо там е проблемът. Погълнах красотата с ефективност и ефективността с красотата. И така съм най-нещастен. Нима някой разказвач на мъдрости може да претендира да е пример за подражание? И нима някой честолюбив шампион се занимава с брътвежите на неуспелите мечтатели? Смесих всичко и се обърках. Няма за какво да се хвана в своя защита.
- Кой беше този човек, който Ви отказа от писането в онзи младежки конкурс?
- Това беше брат ми. В негова чест днес изпуснах решаващия изстрел и считано от утре, се отказвам от активна спортна дейност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар