Най-сетне европейски шампион извън Европа, макар че при тези ниски температури и часова зона турнирът си беше всъщност много по-европейски, отколкото неевропейски. Най-сетне и заслужен шампион, който не се казва Бразилия, припомних си мълчанието и скуката по всички коментари, което ни навести преди две години с още по-заслужената евротитла на испанците.
Разбира се, кусури могат да се намерят - голът от засада на осминафинала, пропуските на Парагвай от дузпа и вчера на Робен, но на осминафинала шампионите доволно си надиграха Португалия и без тази засада, а пропуските всъщност бяха спасявания на Касияс, което е част от играта. Откъм разни неща като удари към вратата, владение на топката, че дори до феърплей Испания е категоричен номер едно, което не се е случвало наистина никога на Световно освен при четири от петте титли на Бразилия.
Едно време щях да се закълна, че испанците никога няма да спечелят нищо, защото сякаш сами се бяха напъхали в клишето на симпатичния губещ - постоянни отпадания с дузпи, след като са надиграли противника, със съдийски тесли и пр. Явно мелничката се върти и след като италианците изстрадаха всичките загуби с дузпи на предното СП, сега испанците изстрадват с лихви цялата тази дългогодишна лузърщина и за две години не просто показаха едновременно ефектен и ефективен стил при двете си титли, но разгромиха и едно друго клише - за испанските парти лигльовци, които никога не се борят, не знаят как да печелят прагматично и при първата пречка се спъват. Ми, точно обратното. Четири победи с по 1-0 на елиминациите, постигнати освен с всичко и с хитрост. Не се отчаяха нито от тъпата загуба на старта, нито от невървежа срещу Португалия и Германия, нито от драмата с дузпите срещу Парагвай. Един отбор, готов да се справи с всяко предизвикателство, без да изневерява на стила си, който изненадващо за нашето време е красив и печеливш, но най-важното - отличителен. И след десетки години пак ще помним това постоянно движение по хоризонтала, което внезапно прелива в атака, при това атака, в която участва целият отбор.
Иначе Световното беше поредното по-скоро разочарование, което всячески помпахме с мисълта, че е веднъж на четири години и прочие, но безуспешно. Нито една класика, само две-три драми (Уругвай-Гана, Испания-Парагвай, отчасти Германия-Англия), наистина качествен финал в сравнение с предните, но и много пропуски за два отбора финалисти, прекалено много съдийски грешки, макар и не толкова решаващи, колкото в предните две първенства. Слаб домакин, който не напълни трибуните и скапа настроението на всички с тези нулеви температури, вувузели и всевъзможни "африкански" номера. Уморени отбори, за които националният отбор значи все по-малко сравнено с клубните. Надъхани за успех от големите отбори бяха единствено Испания, Германия (по традиция) и Аржентина, които обаче бяха пренадъхани от Диего, де да беше и такъв треньор, какъвто е мотиватор, но не би... Пълен провал за звездите, както се и очакваше, но не в такива мащаби - Рууни, Роналдо, Меси и Кака с общо един гол срещу севернокорейците. След четири години евроотборите най-вероятно ще бъдат допълнително смазани от южноамериканските условия, дано най-малкото да станем свидетели на Бразилия - Аржентина на финала, че да помним с нещо поне някое следващо първенство...
Няма коментари:
Публикуване на коментар