Първи епизод:
A: Аааа, видя ли го?
Б: Кое?
А: Този човек, с когото се разминахме. Видя ли го?
Б: Да.
А: Не го ли позна?
Б: Не, защо?
А: А.К., адвокатът.
Б: Кой?
А: А...
Б: Чух те. Питах кой.
А: Е как, за него пишат по вестниците, физиономията му е разпознаваема.
Б: Хм.
А: Колко често виждаш по улицата хора, за които пише по вестниците?
Б: Постоянно?
А: Оф, нищо не разбираш.
Втори епизод, години по-късно:
В: ..........
А: Не знаех, че сте срещали точно това мое писание.
В: ..........
А: О, така ли?
В: ..........
А: ..........
В: Публичността! Тя е... публичност. Не сте ли съгласен? Срещайки публична личност, срещате една фикция. Една изрезка, един образ, това не е човек, това е нещо повече! Или може би по-малко, но във всеки случай публичността дебне, а най-хубавото е, че вие знаете за нея, но тя не знае за вас. Колко изненади само, каква магия да се доближиш и да разкажеш своята фикция на човека от плът и кръв!
А: Очарован съм, но трябва да тръгвам. Имам много работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар