The Cumpany

Уверявам се, че компанията като социална единица представлява едно взаимно полезно хващане на ръце. Какво носи това хващане в себе си? Носи ДНК-то на отношенията с другия, а то изплува в удобни и належащи моменти. Докато "чистото" познанство с някого изисква постоянни усилия, за да задържиш ценното, то компанията предпоставя една първоначална вноска от личност, след която постъпките се превръщат в проекция, подчинена и зависима от внесената личност. Тази защита от контекста, от случайното, от изречението, фразата и думата е противоотровата на напразните усилия, вложени в едно частно познанство. Колкото и да жалим, че така умира събитието в общуването, а предвидимостта се налага като данък, то няма друг начин да се предпазиш от контекста, съсипващ безброй "искрени" приятелства. В компанията един контекст минава през филтъра на внесената личност и така, дори да бягаш с различно темпо или да се клатушкаш неравномерно, ти все така си се хванал за ръка с другия. А взаимността на хващането предпазва от ненавременни бунтове срещу компанията. Ако толкова искаш да се освободиш, компанията винаги намира кой да запълни дупката, само пространството става по-тясно, но никога достатъчно тясно за никой от членовете. Факт е - с внасянето на личност всъщност убиваш "оперативната" личност, онази, която реално участва в общуването. Думите означават по-малко. Процедурата означава по-малко. Естественост, родена от сръчно подготвена изкуственост.

Това разбира се е хубаво, защото осигурява глътки спокойствие и сигурност, а хората с активно общуване имат нужда от тази лекота, за да имат гарант за енергията, която отдават. Шансът да се нараниш е по-малък, но уви, това е и лошо, защото те тласка към уравняване, а така също и притъпява всяка възможна емоция. Емоцията, която заявяваш, и тази, която става достояние на останалите, са коренно различни - и втората е винаги просто една безопасна коректност. Несъобразяването има негативни последици само за теб.

И за да завърша с още една метафора, съучастието в компания може да се сравни също и със сутрешно плаване по гръб в открито море. Отпуснат си, движиш се по инерция и водата не изисква нищо от теб, освен това да не шаваш много. Ако случайно вземеш, че упражниш някакво съзнателно движение, то обикновено се паникьосваш и бързо потъваш. Задал си някаква неясна посока, но при все това - не знаеш накъде точно отиваш. Обаче те гъделичка и ти е свръхприятно.