Няколко въпроса към т.нар. "Президент"?

Прочитайки това упражнение по стил (и пъчене на мускули), не мога да се сдържа да не отправя няколко прости питания.

Какво точно означава, че "промените в избирателната система трябва да бъдат част от една цялостна реформа на политическия модел"? Президентска република, anyone? И изобщо докога Първанов ще говори с приказки, които могат да означават всичко и точно затова означават нищо?

След като тези промени отразявали "политическите" виждания на правителството, какво точно да кажем за промените, отразявали "разумния политически компромис" между партиите от предишното правителство? Това правителство, на което именно Първанов бабува и което прие промените в последния момент, а те от своя страна отразяваха изцяло техния политически интерес (по ирония на съдбата излъган, когато слушахме оплаквания от "липсата на мажоритарен вот").

Защо Първанов критикува ограничаването на избирателното право, когато 1) подобни и много по-сериозни ограничения има и в Европа; 2) подобни ограничения има и в момента у нас, така че не са прецедент или някаква нова рестрикция, а единствено се променя прага им поради променената обществена обстановка или просто защото изборите са скъпо удоволствие? Последното впрочем добре го знае някогашната "социална" партия на Първанов от скорошния си опит, когато отказа провеждането на два вота в един ден.

Последно Първанов за или против уседналостта е? Защото критикува идеята, но с аргумента, че тази уседналост била лесна за заобикаляне, а не защото ограничава нечии права. И така както в началото на аргументацията си изкарва подобна промяна неевропейска и едва ли не нехуманна, след това цитира Венецианската комисия, която сама допуска взимането на подобна мярка.

Откъде накъде намаляването на броя на общинските съветници ще попречи на партии извън "големите" да пробият, като порочното явление на местно равнище са бизнес партиите, чийто потенциал изобщо не зависи от това какви големи партии се състезават с тях, след като те нямат техните напълно неполитически, а житейски лостове за влияние сред обществото? И не е ли "социално" или поне "част от реформата на политическия модел" това да намалиш броя на депутатите, респ. общинските съветници?

С какви очи Първанов се изявява като върховен гарант на демокрацията точно сега, а не когато ГЕРБ въвеждаха редица лобистки поправки (за нотариуси, ловджии и всякакви други заинтересовани лица), нарушаваха процедурата по гласуване на закони, а сега готвят и напълно противоконституционна поправка в Закона за съдебната власт?

Във връзка с горното, как точно можем да се убедим, че цялото "възмущение" не е един приятен повод за "президента" да 1) трупа политически дивиденти, развивайки пред народа ролята си на единствена годна опозиция на правителството - нещо, което е недопустимо, докато все още тече мандата му; 2) предупреди ГЕРБ, че винаги могат да бъдат бламирани - особено в контекста и на скорошния скандал с отзоваването на дипломатите от ДС, който явно също не случайно е "разпалил" страстите?

Всичко това няма толкова общо с конкретния спор за съдържанието на Кодекса, който безспорно страда от недостатъци, най-вече свързани с тайната на електронното гласуване и назначаването на районните кметове в големите градове. В случая обаче става дума за по-важни неща като срам и политическо достойнство. Не че някой разумен човек ги е очаквал от Първанов след девет години мандат.