Филмът е интересен, защото повтаря модела на самия Facebook - уж трябва човекът зад компютъра (камерата) да е някой друг, някой по-истински, но той е погълнат от фикцията, която виждаме. Всичко е прекалено, прекалено реалистично. Освен това двете си приличат по своята ненавременност - гледаме "исторически" филм за събития отпреди "цели" шест години, така както и Марк се събужда като мултимилионер, преди да е осъзнал какво изобщо значат парите за развитието на една идея.
Разбира се, онова, което е чиста фикция, е най-интересното - скучното бачкане на група харвардски нърдове е превърнато в еуфория, наситена със смях и скандали. Идеята е ясна - зад всяко голямо откритие трябва да стои по една голяма история. Във всеки случай филмът стои силно разкрачен между плоските клишета за самотния успял човек и един друг възможен поглед върху самия Facebook и неговата силно дискусионна роля, но не избира нито един от двата пътя, а се концентрира върху няколко прости и напълно универсални конфликта. Особено внимание заслужава желанието на Непризнатия да бъде някой друг и да краде от чуждата харизма, само за да се затвори в себе си още повече накрая. Много силно драматургично решение историята да се води паралелно със съдебните процеси след това - подлъгваме се да вярваме предварително, че ни е ясно кой каква мотивация има за действията си. И разбира се - толкова лаконична и ударна последна сцена. F5. F5. F5...
можеше да е повече, но тук са виновни нашите очаквания.
ОтговорИзтриванезалитането по голямата история често е прецаквало иначе потенциално хубави филми.