Определено откритието на Architecture Week за мен беше Роберт Кониечни и неговото KWK Promes студио. Не че нямаше друго какво да се гледа на двудневния форум, но почти нямаше какво да се слуша. Единствен Кониечни обясняваше решенията си с тезиси, надхвърлящи границите на архитектурата, и накрая не случайно обяви себе си за концептуалист - доста иронично, може би малко претенциозно, но напълно вярно на истината. Никой друг не даде полезни съвети, особено за неархитектите - например "няма вярно решение, има безброй възможни решения, но веднъж, щом като изберете логическия си принцип, няма връщане назад и трябва да стигнете до края чрез този принцип". И наистина - всяка от поръчките на KWK се превръща в ПРОЕКТ - тоест проблемът (а такъв винаги има) се осмисля чрез няколко идеи, откраднати от области, нямащи нищо общо с архитектурата, и едва след това получената история се разказва чрез метода на архитектурата. По този начин разказът надмогва ефимерността на дори най-здравата сграда...
Така например Gathering Place тръгва от затруднението, че осем различни семейства искат еднофамилна къща, както и че всичките искат да имат гледка към близкото езеро. Веднага на помощ идва митът за задружното семейство и резултатът е полукръг, обединяващ семействата в точка с идеална видимост към езерото.
Проблемът с многолюдните семейства (сумарно 40 души) е решен по още по-оригинален начин. За да не се превръща къщата в хотел (но за да изпълнява функции, които обикновената къща няма как да понесе), е създадено общо пространство под земята на по-долното ниво, докато за нощно време всяка от фамилиите разполага с интимна зона, представляваща нещо като малка къща. Така е постигнат компромис между клишето двуетажните къщи в Полша да бъдат дневни на първо и нощни на второ ниво и от друга страна - оригиналността и нуждите на голямата фамилия.
Случвало се е да критикувам молостроенето у нас с аргумента, че каквито и фасади да измислят, отвътре структурата е една и съща - просторни глухи атриуми, пльоснати в центъра на сградата. Тогава ме питат - а как иначе може да се построи? Е, явно, че има как. KWK откриват решението, като обръщат наопаки концепцията за атриума като най-вътрешното и свързващо звено в сградата.
И отново предизвикателството им не е плод на теоретичен каприз, а на реално съществуващ проблем - пътят към къщата се врязвал в градината, заради което на поляците им хрумнало да издълбаят пътя надолу, така че да не се пресича с градината. Оттук и следващото решение - издълбаният път направо да води към подземния етаж на самата сграда и той да е свръзката с останалите помещения. Класически атриум, поставен в некласически условия да бъде на самия вход на къщата.
Така входът към градината е достъпен единствено през атриума, правейки на пух и прах концепцията за централното пространство като най-отвореното в сградата, към което може да се стигне от всяко друго помещение. Това, разбира се, се отразява и на материалите, от които е направена къщата - докато страничните "достъпни" пространства са завършени с абанос, то централното кубче е оставено на фаза бетон.
Safe House би се сторила бездушна не само на пръв прочит, но и зад това се крие разказ - разказ за механичната маса, която оживява досущ като органична. Safe House се държи като жив човек - когато е ядосана, се скрива в себе си, когато е щастлива, се отваря към света. Само тя може да реши колко близко да ви допусне до своя свят.
Сейфти зоната, така да се каже, се контролира от технизирани и сложни за изпълнение елементи - мост, отвеждащ към басейн на покрива, стоманени прозорци, но особено чрез страничните подвижни стени, които се отварят през деня и така се изправяме пред градината, иначе затворена през нощта. Монолитният бетон осигурява перфектната топлоизолация и при условие, че собственикът поживее още 40-50 години, той ще си избие напълно суперскъпата инвестиция.
Странната приумица на клиента да изисква пълна сигурност е станала повод за ново творческо разрешение. Значимостта му е далеч по-мащабна от конкретната успешна поръчка, защото идеята за механични стени, разкриващи различна гледка през различни периоди от деня, може да бъде приложена към всякакъв тип сграда, независимо от формата и материалите й. Навярно с лек сарказъм за реализирането на Safe House е ползвана най-типичната за полските къщи кубовидна форма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар