Elend – Winds Devouring Men

Има албуми музикални еквиваленти на кутията на Пандора – отначало ни пленяват със загадъчността си, а след това, треперещи от нетърпение, се гмуркаме да ги опознаем и без да искаме пускаме разрушителната им мощ право в сърцето си. Тези тук не случайно са се нарекли на немската дума за „мизерия”, защото в композициите си въплъщават нещо далеч по-очарователно от това просто да ти харесат звуците на сетивно ниво, но и нещо в същото време твърде коварно – музиката им не просто опива, тя отвежда в един различен свят, но билетът е еднопосочен. А светът като всичко невиждано досега е интересен в началото, впоследствие хипнотизиращ, а накрая взима много повече, отколкото може да даде. Пристрастява, само за да изнасили. Изнасилване е точната дума и тя прозира измежду всичките иначе изрядни оркестрации и привидната меланхолична Dead Can Dance-атмосфера. Защото вселената на албума се състои от безнадеждни пътешественици, готови на всичко да видят морето да разцъфне пред очите им поне веднъж. Притчи за времена, за които не може да се говори исторически, а само митологически – за това как ядеш от себе си и продължаваш търсенето на неясния Идеал, а щом си въобразиш, че си го намерил, мигом се разочароваш и потъваш в ново многогодишно униние някъде из Океана. По-драматичен от есхилова трагедия, по-сериозен от олимпийски бог, по-амбициозен от античен подвиг, Winds Devouring Men не просто е безумен анахронизъм – той е готов да изтрие хиляди години човешка история, след което да изяде себе си и да продължи напред: към неясния Идеал…