Изряден човеко, поздравления. Ти вече си изрядният човек на нацията. Доволството се шири по естествено красивото лице. Отрудени усмивки политат безвъзмездно към света. Безброй заучени разтривки за сетивата освежават сърцето, а то - то препуска от любов, неангажирана с никоя личност. С бодър глас убеждаваш другите за силата на волята и се храниш от променените животи.
Изряден човеко, ти нямаш история. Твоята мъдрост беше резултат от таен химически експеримент, след който успя да разпознаеш пороците, без дори да ги знаеш по име. Не помниш ли присвитите очи, когато се заклеваше да бъдеш светъл до смърт? Сам пося семето на ужасна шизофрения - да убиваш егото си ежедневно и в този ритуал да прозира тържествуващото его.
Историята те опроверга с по-мъдрата си мъдрост от твоя волеви "концепт". Бидейки навсякъде, не остави отпечатък никъде. Решаваше проблемите с насилие, решаваше и мирно. Но щом миряните те наблюдаваха в екстаз, въздишаха разочаровано, а щом насилниците прозряха чувствителните пръсти, съществото ти дойде в повече. Как да се откажеш обаче от нещо, в което си се клел с очи присвити? Твоята воля мълчеше по въпроса.
Конкурирай себе си, променяй кожи. Накрая, износил всяка кожа, ще се одереш жив и с последен писък егото ще падне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар