Бързи скучни приказки (БСП) 3

Днес беше извършено най-безсмисленото нещо. Никой не го видя, никой не го чу, никой не го усети. Всички бяха твърде смислени за него.

Най-безсмисленото нещо се обиди. От обидата му се отрониха едри сълзи и те удавиха всички смислени неща - до едно. На света остана единствено то, единственото най-безсмислено от всички.

Най-безсмисленото нещо остана само и сега съвсем нямаше кой да го види, чуе или усети. Или помирише или вкуси. Но вече нищо не можеше да го натъжи, защото знаеше, че дори целият свят да си отиде то ще си остане винаги същото, най-непроменимо, неуязвимо и вечно безсмислено нещо. Нов потоп да дойде - то ще се спаси, а те няма.

И от усмивката на най-безсмисленото нещо започна да се ражда новият смислен свят.

За доброволната евтаназия

смърт ли? а животът
който можем но не водим
ето това е смърт

Бързи скучни приказки (БСП) 2

Изгуби деня си. Но нали рождената дата беше някаква произволна, да кажем четвърти септември. Какво пречеше да приеме, че не е била четвърти, а пети септември? И край на проблема с изгубения ден. Рождението не би пострадало, ако се издърпа с един ден. Нищо не би пострадало. И така, все едно от пети септември насам има само ползотворни дни.

Но това продължи. Още един изгубен ден. Отново издърпване до шести септември. Хайде сега, два дни разлика във възрастта - даже биха обяснили незрялостта понякога. Важното е да излезе уравнението, че нищо не се губи. 

Обаче още дни се губеха. И още компенсираше. Рождението се изместваше все по-напред, докато накрая не осъмна в наши дни. Буквално в днешния ден. Излизаше, че е на нула дни, но всичките нула дни са били ползотворни.

Усмихна се и каза: "Чудесно. Успях да се върна в началото. Скрих се. Върнах си свободата." И тъй като се превърна в нула, нямаше пред кого да дава отчет.

За проекта за магазия

ако не си намерим коловозите навреме
няма да успеем
дори да дерайлираме

За телбота по тялото

някой е пуснал една и съща песен в петък
но дали във понеделник
ще дойде да я спре

БСП (Бързи скучни приказки) 1

Mожеше да се спаси от най-дребното нещо. Една малка простотия - най-невзрачната, която чуваше понякога в различни части от деня. Нямаше обяснение, нямаше и нужда от обяснение защо. Дори нямаше тяло - просто... простотия.

Търсеха решението. Претърсваха, жужаха, тревожно. И технично. Изписваха рецепти и очи. Искаха да помогнат, дори знаеха как, но не се получи. Нищо не помагаше.

Невзрачната простотия не можеше да подейства от само себе си, нито насила. Нали беше невзрачна - искаше си ситуация, в която да блесне. А как да си създадеш сам или чрез другиго ситуация.

И така - залиня. Защото никой не се сети за най-дребното нещо. Каква досада.

За новия Кракра

по някое време
дори хиперболата
ще стане невъзможна

За тунела в края на светлината

ако трябва ще го намачкам хубаво
ще го скрия в кофа за боклук
но милиционери няма да го пипнат

За трасето по трасето

чувам те
чувам се
чувам ли

За въздишката преди удара

не изисквайте тази скица
казаха те сериозно
и вече всичко беше същото

За съпротривата

в такива дни
си налагаш да си заповядваш
да има още какво да нарушиш

Лего

така ще бъде в тази къща
някой трескав удар
а после със крачета от олово
как може това да бъдат
едни и същи пет минути
немислимо ще е
да говорим въобще за фундамент
етажи съвършенство
падат вертикално
рендер криволичи
но това е сън
дръжте стаите
не за друго
да ги снимам
не друго а
номенклатурата
ще спаси
строежа

За лабиринта като причина и решение

бродим си из коридорите
но само щом отворим врата
наднича някаква истина