В един свят, в който разпадът на глобалния смисъл ни завещава тежестта да актуваме постоянно, а свободното ни време е спуснато отгоре под формата на циклични блокове, сякаш за нас е оставена ролята на агенти, изпълняващи съвестно операциите си под угроза от вселенска отговорност. Кастрирани от разсъдливостта защо именно вършим онова, което вършим, всъщност се лишаваме от най-ценното в нашия психичен живот - самосъзнанието, тъй като самосъзнание е тъкмо способността да тълкуваме една представа като своя собствена. Доближавайки се до идеала, все повече губим връзка с абсолюта.
За щастие, съпротивата среща своето въплъщение в пърформанса. Под пърформанс разбирам всяка 1) осъзната и при все това 2) освободена от идеология форма на 3) изпразнен от утилитаризъм, но при все това 4) пълен със смисъл живот. И четирите елемента са от решаващо значение. Пърформансът трябва да бъде мислен като пърформанс, в противен случай се превръща в изстрел в мрака, който няма как да доведе до обръщане на свръхрелевантната тенденция. Това съвсем не значи, че той трябва да бъде утежняван с каквито и да било форми на рефлексия. Пърформансът съдържа онтологията в самия себе си и неговото обсъждане е възможно единствено като самостоятелен пърформанс. Тъкмо заради това той трябва да бъде изрично отлюспен от идеология, разбирана в най-широк план като монополизиране на неговия потенциал, независимо по какъв признак. Ако пърформансът стане предварително невъзможен или затворен за някого, значи в неговото обмисляне са се примесили същите регулации, присъщи на еснафските социални игри. В противовес на еснафското той трябва по естествен път да отрича утилитарното, така щото да не попада никога в дискурс относно това защо го има. Този бунт би могъл да се приеме за отказ от решаване на "важните" въпроси, но само ако подценим ролята на пърформанса като философия без метафизика. Философията обаче се случва без излишно допитване за основанията, защото това вече е ограничаване на първичната сила на перформативното.
В крайна сметка хубавият пърформанс е като хубавия джаз - има една генерално зададена тема и останалото е въпрос на импровизация.
Някой друг път - за приложното поле и предимствата на пърформанса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар