Обелването

с теб ще страдаме
от изживяването
на неизживяването
на неизживения живот
през нощта ще чуваме гласове
всеки от тях отключен
от някоя нова мечта
несъгласен с тялото
автономен
гласовете ще шепнат на смени
понякога две-три техни думи
ще съвпаднат
но за тази хармония ще знаеш ти
те дори няма да подозират
на следващия ден ще се събудим
още по-далеч оттук
разцепени на гласове-светулки
в очите им по една провалена мечта
в ушите им по едно съжаление
главите ни ще жужат досадно
докато гледаме как истинският свят
продължава
но ние сме останали без глас за него
и тогава дори да ни питат
дали ни се отива на луната
ние ще кажем че няма нужда
а и да има вече няма да ни се ходи
тъжно е защото
неизживеният живот не е по-интересен
той е просто неизживян но ето
няма как да го докажем
in dubio pro reo