Цялото е неправилното

По принцип не публикувам мюзик-рилейтид писания тук. Този път по изключение ще го направя. :)

Tuxedomoon

За новата партизанска борба

дадохте ни наркобезметежност
за да ни отнемете останалото
но опиатът спря да действа и ще има мъст

За "недържането на сметка за щастието на другите"

щом изсипеш милион на улицата

не може да очакваш да го инвестират 

нито да го върнат защото "ще бъде насила"

Аз съм...

... лъжепророкът на алтернативното право, което ще снеме субект-обектното разделение или поне неговата средношколска формулировка. Никога няма да запиша на обикновен лист хартия провидението, което изпитвам, щом се загледам в мислите си по темата, защото акцизите по пътя към написаното ще убият оригиналното на моя разказ. Затова пък ще наситя света с мистична казуистика, пълна с носталгия по питагорейството.

... идеологът на удивителни нови социални мрежи. В тях участието ще е не просто въпрос на чест или статус в обществото, а ще се свежда до въвеждането на единен уникален код, визитка на всеки аспект от начина на живот. Кодът ще повлече след себе си бум на сувенирите с негово участие и ще стои красиво на всеки ревер.

... представителят на България на ежегодното първенство по синкретични спортове. Макар все още да не съм спечелил дългочаканото злато, в моите хореографски спектакли се правят епични възстановки на сложни концепти, обяснени с движения вместо с думи. Въпреки че не мога да бъда разбран напълно, съвременниците ми уважават моя провокативен стил и работната ми етика.

... лицензираният мениджър на собственото си време. Зад деловия ми технократски тон лежи корпусът на най-танатологичния комплекс - този, че сме твърде подравнени от времето и следователно хватката е да работим с него отвън, като изкривяваме рамката, а не отвътре, където всички рамки имат еднакви размери. В този смисъл вместо да се завивам с одеялото ми, идентично с чуждите одеяла, ще се науча да го сгъвам по-талантливо от останалите, за да се събира в багажа за планина.

... спартанецът, борещ се физически с вечността. Няколко дребни болки не биха могли да ме спрат от това да се цедя на място със стоманенотежък въздух, докато доброволците поставят невидимите тежести върху цялото ми тяло и очакват да ги понеса при минусови температури. Справям се поне за няколко часа.

... автозаконодателят си, воглаве със съвестната прилежаща му хазна. Също така и полицията, съда... - целият апарат, необходим да се регулирам по един обективен начин. Предстои годишното общо събрание за обсъждане на належащите реформи.

... професионалният интервюиран, предвидливо изпреварил задаването на първите въпроси. Ще им дам да се разберат на медиите с мимики и покашляния, заварващи неподготвена тяхната рутинна мръсотия. Дори няма да съм наясно за какво става дума, тъй като моята задача е само да отговарям.

... отрезвеният и оял се общ работник, който ще се усамоти на село, за да се разтовари от мислите за горните образи.

Обелването

с теб ще страдаме
от изживяването
на неизживяването
на неизживения живот
през нощта ще чуваме гласове
всеки от тях отключен
от някоя нова мечта
несъгласен с тялото
автономен
гласовете ще шепнат на смени
понякога две-три техни думи
ще съвпаднат
но за тази хармония ще знаеш ти
те дори няма да подозират
на следващия ден ще се събудим
още по-далеч оттук
разцепени на гласове-светулки
в очите им по една провалена мечта
в ушите им по едно съжаление
главите ни ще жужат досадно
докато гледаме как истинският свят
продължава
но ние сме останали без глас за него
и тогава дори да ни питат
дали ни се отива на луната
ние ще кажем че няма нужда
а и да има вече няма да ни се ходи
тъжно е защото
неизживеният живот не е по-интересен
той е просто неизживян но ето
няма как да го докажем
in dubio pro reo

За кавказкия тебеширен кръг

от утробата: спокойно светът е прекрасен
от света: не съм прекрасен безпокой се
да го еба поне се изслушвайте

Перформативно, pt. 1

В един свят, в който разпадът на глобалния смисъл ни завещава тежестта да актуваме постоянно, а свободното ни време е спуснато отгоре под формата на циклични блокове, сякаш за нас е оставена ролята на агенти, изпълняващи съвестно операциите си под угроза от вселенска отговорност. Кастрирани от разсъдливостта защо именно вършим онова, което вършим, всъщност се лишаваме от най-ценното в нашия психичен живот - самосъзнанието, тъй като самосъзнание е тъкмо способността да тълкуваме една представа като своя собствена. Доближавайки се до идеала, все повече губим връзка с абсолюта.

За щастие, съпротивата среща своето въплъщение в пърформанса. Под пърформанс разбирам всяка 1) осъзната и при все това 2) освободена от идеология форма на 3) изпразнен от утилитаризъм, но при все това 4) пълен със смисъл живот. И четирите елемента са от решаващо значение. Пърформансът трябва да бъде мислен като пърформанс, в противен случай се превръща в изстрел в мрака, който няма как да доведе до обръщане на свръхрелевантната тенденция. Това съвсем не значи, че той трябва да бъде утежняван с каквито и да било форми на рефлексия. Пърформансът съдържа онтологията в самия себе си и неговото обсъждане е възможно единствено като самостоятелен пърформанс. Тъкмо заради това той трябва да бъде изрично отлюспен от идеология, разбирана в най-широк план като монополизиране на неговия потенциал, независимо по какъв признак. Ако пърформансът стане предварително невъзможен или затворен за някого, значи в неговото обмисляне са се примесили същите регулации, присъщи на еснафските социални игри. В противовес на еснафското той трябва по естествен път да отрича утилитарното, така щото да не попада никога в дискурс относно това защо го има. Този бунт би могъл да се приеме за отказ от решаване на "важните" въпроси, но само ако подценим ролята на пърформанса като философия без метафизика. Философията обаче се случва без излишно допитване за основанията, защото това вече е ограничаване на първичната сила на перформативното.

В крайна сметка хубавият пърформанс е като хубавия джаз - има една генерално зададена тема и останалото е въпрос на импровизация.

Някой друг път - за приложното поле и предимствата на пърформанса.

За терзаенето от дерзаенето

тъпото е че те изядох и ми беше вкусно
и от плътта ти стана здрава мойта плът
но целта не беше тази а да спра с канибализма

Multi

недей да се тревожиш
ти си най-свободният човек
вече си натовари натрови натвори натори
времето
с квадратни листчета-скелети
които изскачат от сутрешния гардероб
всеки ден
щом се нараниш - листчета
щом си бодър - пак листчета
няма разлика в таксата
абонаментен план към някой оператор монополист
но само този оператор предлага желаната услуга
времето-скелет-в-гардероба е твоята свобода
защото неговата дискретна агресия
те е омаяла да не вярваш че има друго
и така си принуден да видиш хубавото в него
а хубавото е че натравятворяването
деформира понятието за време
свежда го до функция на листчетата-скелети
и каквото и да последва
всеки твой оставен белег
няма тъй или иначе да има смисъл
така че може и да не го оставяш
накрая ще е все едно
времето-живот не е очаровано
от кабинетните ти белези
поне недей да се тревожиш