Увличаш... Увлич... Ув.........
И така, докато цялата съпротива бъде изрита и изтрита. Безкрайна свобода ще се намести - толкова безкрайна, че да не остави място за друго и да задуши света с най-невидима принуда. Тялото ще говори само, само тялото ще говори. Ще си озарен от онова, което остава неизказано.
Дрогата във вените ще прави забавни реакции, а все по-нервното очакване за още ще роди свръхболезнената абстиненция после. Когато тя се прояви, това ще бъде малък край на света - защото азът пак ще бъде аз, но той ще помни и ще държи обиден сметка за предателството и изневярата с лудостта. Ще напомня на самия себе си, че само съпротивата го е спасявала през вековете, а същият аз ще кима в гузно съгласие, но предимно ще се отчайва от собственото си разпадане на спорещи азове-монади. Ако се накаже, ще се окове и ще признае, че безкрайната свобода е имала обратен ефект, а това ще говори срамно за миналото и страхливо за бъдещето.
Обратно в реалността, азът ще се запрещава превантивно и в мъчителната борба за смирение ще съжалява, че нему не е разрешено да действа от свобода, защото името на свободата му е зависимост. Красотата на веществата във вените ще бъде забранена като порочна. Ще се разпръскваш холерично, освободен от постоянния преход към нови изненади. Ще бъдеш пак навсякъде и ще проникваш в чуждите сфери, без да ги натоварваш с разочарованието, че няма какво равностойно да ти предложат.
И всичко това няма да потуши усещането за жива смърт, при това заслужена. И вратът ще е така огънат под силата на дрогата, че никога няма да се обърне напред.
И така ще бъде винаги, докато желая във всеки един момент нещо, което ако имам всеки един момент, ще убия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар