Eifersucht?

Няма ревност. Навсякъде има чувството за себе си в активния субект. В пасивния субект пък е налице разкриване на потребност (да не казваме дупка), която като всяка потребност възниква негативно (първо е празнотата, а после действията по запълването й).

Хипотезите:

1) Активният субект изявява воля да участва в конкуренцията по удовлетворяване на потребността (КУП). В този случай има предизвикателство не само от гледна точка на въпроса как се е промъкнала безнаказано новата потребност при очевидно домакинско предимство на активния субект, но и от гледна точка на неговите собствени способности да води отношения и да гарантира свои привилегии. Това е както провокация, така и урок за егото. Пасивният субект липсва.

2) Активният субект не изявява воля да участва в КУП.

2а) Активният субект се примирява с конкуриращото трето лице. В този случай е налице обръщане към себе си, последвано от примирение. Активният субект изхожда от позицията, че изслушването му е задължително, че той има автентичното право да поставя и да мести ходовете. Затова и компромисът му да се примири е утвърждаване на егото като достатъчно благородно, за да приеме всяка една превратност на съдбата, включително в отношенията му с пасивния субект. Пасивният субект обаче е ирелевантен.

2б) Активният субект не се примирява с конкуриращото трето лице. В този случай е налице обръщане към себе си, последвано от гняв. Ако проблемът на неприемането беше между активния и пасивния субект, тогава защо едно трето лице може да го възбуди? Значи явно катурването на дори привидния уют е плод на нещо външно, на гъделичкане на собствения на активния субект инстинкт за неговото място в света и по-конкретно в малкия, но най-важен за защита свят на отношенията му с пасивния субект. Пасивният субект обаче е ирелевантен.

Порочни хора не могат да обичат безпорочно.