Излъган, pt. 23

През първата част се бавеше. През втората се плесна по главата, замина да наваксва и от бързане си счупи краката.

Обаче е хубаво да се разтапяш в химни за самотници и аутсайдери, нали? Горещото им мокро от сълзи рамо е по-удобно от ръбатите немити скали на Великото безпосочно катерене - нагоре и все нагоре.

Ето те тук, а ето те и там в края на коридора. Това е градинарят полуидиот, бъдещата ти или предишна съдба. Сигурно е, че в Африка има също велики философи, а преди пет века хиляди са имали заложби да карат кану. Те обаче са толкова изгубени, колкото твоята абстрактност, вживяна от вярата, че се раждаме с таланта. Дават ти ябълка и ключ - какво ще правиш с тях? Там има ли талант? Ябълка и ключ - всички сме равни пред абсурдно универсалната им символна стойност. И върху тях ще построим всеки път света, когато той се разруши. Върху тях, а не върху самовлюбеното ах.

За кого са бъдещите ти мускули? За отровните циници, които ще мятат по поръчка кал така или иначе? За притеснените от собствената леност, които ще се притеснят още по-силно? За обичащите те, които те обичат дори и слаб? За сянката ти, която ще се приближи крачка по-близо, но никога достатъчно, за да я сграбчиш?

Не си зависим, нима... А защо тогава не жертваш зрението си за средновековен перфекционизъм на свещи? Защо си о(б)кован от актуалност и държиш, че трябва да сме винаги модерни? Ако нямаше стандарт, щеше да си безтегловен. Представи си да нямаше топлина наоколо, как ще знаеш, че си студен. А ако нямаше студ, щеше само да подозираш какво значи да си топъл. Не благодариш достатъчно на атомите, задето обуславят бясната ти суета.

На безпътното събитие, потискащо фантазиите ти, налагащо се агресивно с баналността си - там си ти. И ако искаш да успееш, ще успееш там, а едва после - и навсякъде.