>>>

Няма как да не се надмогваме един друг. Независимо в чия посока. Няма равенство. Петдесет на петдесет е измислица.

Винаги единият ще заговаря повече другия. Винаги единият ще сънува повече другия. Винаги единият ще бъде мерило, подпора, архитект в по-голяма степен... 

В строги граници неравенството е гарантирано - още с първия стремеж поставяме другия в положението да дължи. Всяко наше добро е скрита и дори неосъзната, но принуда. Същността ни, дори и най-пасивно обременена, е сама по себе си предизвикателство за всяка друга. Получава се боричкане. При боричкането крайната цел е да натопиш главата на другия по-дълбоко, за да може той да се удави.

Затова не бива да се убиваме, надмогвайки се. Не е красиво да има противна страна. Никой не е противен. Еквивалентността не зависи от никой конкретен период. Тя се появява накрая в пълна светлина. Впрочем и не е толкова важна, точно защото не може да бъде подробно изчислена в самия край. Важна е споделеността. Даже не - важно е намерението за споделеност. Алтернативата е да полудеем от постоянно смятане на съотношението на даденото един към друг.

Никой елемент не дава сам критичната маса. Никоя редица елементи не дава критичната маса. Критичната маса може да е достигната при един доминиращ елемент и да не е достигната при множество малки елементчета. 

Даването в крайна сметка е алтруизъм, който съдържа в подсъзнанието си убеждението, че трябва да бъде възнаграден.