Тази сравнително стара форма дължи корените си на убеждението, че борбеността не печели точки; че няма загадка, която трябва да бъде тепърва разгадавана.
Тайната (която не е никаква тайна, но се утешаваме с мисълта, че доминантът има предварителна информация) се състои в следното: и да отстъпи инициативата, доминантът е подсигурен при всяка бъдеща атака. Той дори не толкова предвижда ходовете, а знае, че владеещият не може да измисли нищо креативно, тъй като "креативността" на владеещия стига единствено до изпипване на още по-филигранните и безсмислени пасове по хоризонтала, а "атаката" му се състои в провокиране на пасивността на доминанта. На всичко това доминантът има готов отговор - на провокации не отговарям.
Когато захраниш чуждото его с владение, владеещият се опиянява и дори понякога пропуска замисъла на своето владение, който е да го претвори в доминация. И тъкмо в това е голямата победа на доминанта - той не просто се е опазил, а е заразил съперника си с нова, при това извратена, ценност. Ценност, която приспива - а приспивайки, доминантът има най-сигурното и трайно предимство. Ако пък владеещият се сепне, обикновено изпада в смут в какъв порочен кръг е попаднал и паниката го съсипва от само себе си.
Thank you , thank you, thank you!!!
ОтговорИзтриване