- Но ти вярваш в същото като мен.
- Не вярвам. Съгласен съм.
- Тогава защо не тръгнем заедно? Съгласни сме как. Съгласни сме накъде.
- Защото не ти вярвам.
- Фатално ли е?
- Боя се, че да.
- Защо изобщо си съгласен с мен?
- Защото звучиш разумно. Думите ти се разливат в правилна последователност. Няма как да не призная разсъдъка ти.
- Разсъдъкът губи смисъл, когато няма кой да му се притече на помощ.
- Съжалявам. Не вярвам. Не вярвам, че съм себе си, когато приема твоята философия.
- Губиш се в океана от правилни думи?
- Напълно. Всичко е толкова правилно в своето усилие да бъде такова. А защо изобщо усилие?
- Защото това сме ние.
- Не и аз. Аз съм само усилията, от които съм изпитал болка. Не мога да свържа твоето усилие с нищо. Приемайки го, спирам да бъда себе си.
- На кого ме оставяш?
- На никого. На умората от усилието. Тя ще те доведе до още по-силно отстояване на малкото изживени истини от томболата с "обективно истинни съждения".
Хаха, все едно аз и мъжът ми раговаряме...
ОтговорИзтриванеТия разговори трябва да се забранят.