14 ноември 2010

Отиде си...

човекът, който сваляше правото на земята,

превръщаше го в естествено продължение на здравия разум

и морала,

и така запалваше и най-неправите хора по правото

по начин, който нямаше да се отмие никога

самият юридически монах -

винаги наясно с реалността, но никога повлиян от нея

съвършеният циник -

защото, уви, по-нормална позиция не можеше да съществува

от това да разбиваш всички илюзии за

егоизъм, кариеризъм, показност

с няколко прости думи и жестове

или още повече - със самия ти начин на живот

за него не можеше да се говори, той беше

на мен ми е много, много тъжно

защото си тръгна без вяра,

и хвърли мен в пастта на безверието.

Смъртната агония е по-тежка от самата смърт, но аз съм сигурен, че дори в нейните най-зловещи проявления той е виждал повод да се присмее на света. Онова, което обаче следва, е много по-трагично. Празнота, прилична на отмирането на писменост - не просто следващото поколение не я разбира, но то дори не може да я прочете. Поне със смъртта му стана ясно, че една изгубена колективна памет може да се възстанови само по много индивидуални такива. Затова трябва да помним. Затова пред всяко бъдещо предизвикателство сме длъжни да излезем без гняв или отчаяние, а смирени от чувството на дълг към онези, които са ни довели дотам изобщо да се излагаме на истинските предизвикателства на живота.

Сбогом, велики човеко!

Няма коментари:

Публикуване на коментар