29 ноември 2010

Неизговаряни диалози, pt. 1

- Защо не ме обичаш?
- Разбира се, че те обичам. Не ме карай да подскачам от учудване. Даже и това не заслужава твоето "обвинение".
- Добре, но ти не ме обичаш.
- Те.
- Тогава защо ме предаде при първото съмнение?
- Съмнението беше основателно.
- Нали ме обичаш?
- ...
- Тогава няма основателни съмнения. На любовта си ли ще вярваш или на съмненията?
- Няма такъв избор.
- После разбра, че не е имало повод за съмнения.
- Да, но изглеждаше, че има. Съмнението беше основателно.
- И ти се върна към мен.
- Върнах се. Защото те обичам.
- Но всичко беше разядено. Разяде доверието. За какво ми е "любовта" ти без доверие?
- Не искаш да ме приемеш обратно.
- Искам. Но не мога. Твоите очи са очите на съмнението. Това са чужди, други очи.
- От теб зависи да ме приемеш обратно.
- Няма такъв избор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар