В оборота се увеличават случаите на несподеленост и в двете й разновидности - както несподеленост спрямо света in fine, така и спрямо конкретен негов обект (най-често човек). Тази тенденция налага да се изведе позитивният поглед над несподелеността, така че всички работещи да могат да полагат своя труд максимално ефективно въпреки надвисналата върху тях несподеленост.
Несподелеността на първо място отваря рана, но рана, която изпълва само пространството, което й предоставиш. Това означава, че колкото повече потъваш в нея, толкова по-лошо става, така че всяко здраво мислене би се дисциплинирало да ограничава контакта си с несподелеността. А щом контактът е ограничен, това означава само едно нещо - занимания. Заниманията са работа, труд. Нищо друго не повдига работоспособността, както желанието да пиеш от света, за да се избавиш от жаждата на несподеления обект.
Но освен тичането навън, далеч от несподелеността, полезно би могло да бъде и тичането настрани, паралелно заедно с нея и горещия й галоп. Ще рече, да се вдъхновяваш от олимпийските глътки въздух, които поемаш, вдишайки несподеленост, за да ги претопяваш в олимпийска мотивация. Всеки велик труд изисква своята капка внушение, а внушението е полезно и в позитивната, и в негативната си гама. Ако има едно нещо, което заслужава посвещаване като това на споделения обект, това е посвещаването на несподеления. Всичко друго е литература.
Дори да не се произведе качествен работен продукт под влиянието на зависимостта от несподеленото, то всекидневното живеене на толкова високи обороти не може да не се отрази на светогледа на трудещия се субект. Никога повече той няма да бъде впечатлен от дребнотемия и битовизми, когато има насреща си истинска трагедия - трагедията на сърцето. Така всяко пристъпване към ангажиментите ще става по-леко и освободено от излишни съмнения. Всяка работа ще се извършва с внимание към голямата картина, а това би неглижирало малките невинни грешки. Всеки неуспех ще е дреболия, която не заслужава пречупването, а успехът ще е малък подарък за изживяната несправедливост и не би довел до прекомерно отпускане и загуба на желание за още успехи.
Накрая трябва да се отбележи и благотворното влияние на несподелеността върху характера на трудещия се, който е в неразривна връзка с неговата работна дисциплина. Усещането за вина, за несъвършенство и непостижим идеал тласка към повече скромност и приземява всеки опит за излишна горделивост, несъвместим с колективното благо. Макар това обикновено да не отговаря на истината, несподеленият търси причината за провала в себе си, а такова отговорно поведение е в основата на лидерското качество. Още повече - награбил този провал под мишница, лидерът би бил по-склонен на рискове в бъдеще, тъй като ще се отнася към живота с нагласата, че няма какво да губи.
Всеки живот без споделеност е едно обещание за смърт, но само трудът, това велико благо на човечеството, може да направи разликата и да извади изтормозения субект от собствения му ад.
