Само вечността

Има нещо нередно в костюмите ни, калящи се по подвижните плочки.

Има нещо нередно в доволните ни усмивки, с които влизаме в административните сгради.

И в невидимите железници, рушащите се мостове, хладнокръвното действие на мухъла...

Но да не бъдем злободневни - нередно е и, когато телата ни увисват, а мозъците ни угасват за някакви си непроследими часове след години верен труд. А новите тела и мозъци се отнасят със старите (ни) или мачкайки ги без никакви лоши чувства, или с унизителни реверанси към тяхната уязвимост.

Затова - сега и винаги - само и единствено вечността. Скромно и без патос - само вечността.

Не просто да строим мостове, а тези мостове да служат възпитателно. Възпитателно не само за строящите, но за всички, които имат нужда да разберат колко е хубаво да се строи.