Неприятно е да си перфекционист, когато не си перфектен... (продължение за напреднали - Не за друго, а защото така неволно се превръщаш в пленник на най-досадния възможен разказ. А по света има толкова други вдъхновяващи разкази, о, вдъхновений перфекционисте.)
***
Иска ни се нашите проблеми с любовта да са епистоларни, да бъдат изследвани от философите. Обаче проблемите ни нямат нищо епистоларно в себе си, това са проблемите на помпането, на сбърканата изначално концепция за правилния човек. Рокендрол проблемчета. Дори нямам какво да кажа за тях.
***
Две внезапно пресечени успокоения, неподозиращи за себе си, дори незаченати от един и същи баща, но схванати в един конекситет. Смисълът от усещането за провал - никога да не останеш сиротен без своя глад, творящ и съсипващ иначе талантливите хора. Смисълът от идолите - съзерцанието на подигравателните думи за тях олекотява удара, пречи да потънеш в униние от своя собствен провал.
***
Да намериш половинката си - лесно. А как се намира додекаедър с назъбен релеф, орнаменти и шпроси, когато тъкмо той и само той би ти паснал?
***
Липсваш ми. Липсва ми кучето от детство. Липсва ми пейзажът от осми ноември, който още не е дошъл. Както и всички писмености, на които дори не съм бил свидетел. Липси, насъбрани за няколко поредни обесвания, но аз ще бъда хитър - ще продължа да ги размножавам, за да задуша крясъка на самата нея - на самата Л-И-П-С-А.
Няма коментари:
Публикуване на коментар