02 октомври 2009

Опять двойка

Оценяват те по доминантното, а не по уникалното.

Оценяват те по крещящото, а не по улегналото.

Оценяват те по якостта, а не по финеса.

Оценяват те по лафа, а не по артикулацията.

Оценяват те по скулите, а не по веждите.

Оценяват готовността ти за задружност, а не самата задружност.

Оценяват начина ти на живот, а не самия живот.

Оценяват те като фигура, а не като статуя.

Оценяват те по предразсъдъците ти, което само по себе си е предразсъдък.

Оценяват спомена, който остава най-дълбоко в тях, а не онзи, който оставяш най-дълбоко ти.

Оценяват оценяемото и си затварят очите за останалото.

Оценяват себе си в твоето тяло, а не теб.

Накрая ти удрят един шамар зад врата и ти казват да не се спичаш.

2 коментара:

  1. Значи си предпочел доминантното и занемарил уникалното.
    Улегналите не крещят.
    Якостта не се рита с финеса.
    Лафът е от ума, артикулацията - от възпитанието.
    Нямат значение ни скулите, ни веждите. Само челото.
    Готовността за задружност е половината от задружността.
    Начинът ти на живот е самият ти живот.
    Докато не ритнеш камбаната, не е ясно фигура ли си или статуя. Може да не си нито едното, нито другото.
    А тва за предразсъдъците изобщо не е вярно.
    Може и изобщо да не оставиш спомен.
    Останалото е безценно само за мама.
    Ценя културиста в теб.
    Отсега си спечен. :))

    ОтговорИзтриване