Кражба

Крадеш отвсякъде. Крадеш всичко, което си струва краденето, но тъй като не знаеш кое е то, то крадеш абсолютно всичко и после подбираш.

Ако усетиш, че не ти стига краденето, търсиш усилено. Спираш да търсиш не, щом си намерил, а щом си се издушил от крадене и съжаляваш, че си тръгнал да крадеш изобщо. Но не съжаляваш, разбира се.

Крадеш и пренебрегваш защитата, крадеш и пренебрегваш възраженията, крадеш и пренебрегваш въобще всичко, което може да отнесеш към себе си. Никой не ти е обещал, че ще става дума за теб, трай си. Мисли за тебе си под душа - сега си в епицентъра на голямото крадене. Хубавото крадене ще те възнагради с хубава почивка, така че не си почивай, докато крадеш - ще ти омръзне твърде бързо.

Няма концепция тук, колкото и да я зовем. Има кражба. И след нея почва животът - с труд, труд, труд...