саксофон са пипали няколко от нас
и това не е заслуга на гарбарек
но не е и негова вина
27 януари 2012
24 януари 2012
Reality Shopping
в суматохата на последните секунди
в синекдохата на вечните минути
в епохата на малките часове
пишеш дълго и подробно
почеркът ти е послание
и посланието опива
и изпива мисълта
извивка след извивка
извива мисли и ръце
приспива
а задачата остава нерешена
условието отдавна е изтрито
и край
хартия
точка
в синекдохата на вечните минути
в епохата на малките часове
пишеш дълго и подробно
почеркът ти е послание
и посланието опива
и изпива мисълта
извивка след извивка
извива мисли и ръце
приспива
а задачата остава нерешена
условието отдавна е изтрито
и край
хартия
точка
19 януари 2012
Хазарт, pt. 6
Демиан твърдеше, че всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред, твърдеше Демиан. Невинаги всичко беше наред, но всичко ще бъде наред, твърдеше Демиан.
Приятелите на Демиан нерядко поставяха актуални въпроси за дискусия, тъй като във време на несигурност, когато нямаш готов модел за живота от самото начало, проблемите на бъдещето висяха над всеки един работен ден. Хубаво се смееха на каламбурите на ежедневието, докато един тревожен глас не довеждаше до знанието на останалите, че оцеляването трябва да се конструира под формата на стриктен режим.
"Всичко ще бъде наред" беше отговорът на всяка тревога за бъдещата кариера и другите не толкова интересни неща от живота. Малцина чуваха, повечето привиждаха клише, други храчеха над Демиан с усмивки. Никой не вярваше. Никой освен един. Той също не вярваше, но си позволи да пита Демиан какво да прави, за да бъде наред всичко. "Нищо - слънчево заявяваше Демиан. - Стой и вярвай. Или по-скоро не стой, но вярвай. Всичко ще бъде наред."
Години по-късно, застигнати по неволя или с отворени ръце от кариерата си и другите не толкова интересни неща от живота, някои оцеляха, други - не. Няма значение. Онзи дошъл при Демиан един работен ден и му се похвалил, че най-накрая започнал да вярва. Дали заради спомена от напътствията на неговия приятел или просто го беше напекло слънце, но вярвал. "Е, вярвам, а сега?" "Сега - каза Демиан, - сега всичко ще бъде наред. Видя ли? Готов си."
"Но кое ще бъде наред, сега, когато вярвам, че ще е?" "Същото, което е сега. Това беше проектът. Изкачването до върха. На върха няма да се играе спектакъл, и без това е ветровито и може декорът да се разруши. Нищо няма да ти покажат. Ти стана самото показвано. В теб са по-интересните неща от живота."
Всичко беше наред за човека, изслушал Демиан. Каквото и да се случваше с него по дългия му професионалния път, вместо да се гърчи над финалното пенсионно признание, че нещата са били наред, той финтира набедената еволюция и работеше с най-горещата утеха, че всичко ще бъде наред.
"Всичко ще бъде наред" беше отговорът на всяка тревога за бъдещата кариера и другите не толкова интересни неща от живота. Малцина чуваха, повечето привиждаха клише, други храчеха над Демиан с усмивки. Никой не вярваше. Никой освен един. Той също не вярваше, но си позволи да пита Демиан какво да прави, за да бъде наред всичко. "Нищо - слънчево заявяваше Демиан. - Стой и вярвай. Или по-скоро не стой, но вярвай. Всичко ще бъде наред."
Години по-късно, застигнати по неволя или с отворени ръце от кариерата си и другите не толкова интересни неща от живота, някои оцеляха, други - не. Няма значение. Онзи дошъл при Демиан един работен ден и му се похвалил, че най-накрая започнал да вярва. Дали заради спомена от напътствията на неговия приятел или просто го беше напекло слънце, но вярвал. "Е, вярвам, а сега?" "Сега - каза Демиан, - сега всичко ще бъде наред. Видя ли? Готов си."
"Но кое ще бъде наред, сега, когато вярвам, че ще е?" "Същото, което е сега. Това беше проектът. Изкачването до върха. На върха няма да се играе спектакъл, и без това е ветровито и може декорът да се разруши. Нищо няма да ти покажат. Ти стана самото показвано. В теб са по-интересните неща от живота."
Всичко беше наред за човека, изслушал Демиан. Каквото и да се случваше с него по дългия му професионалния път, вместо да се гърчи над финалното пенсионно признание, че нещата са били наред, той финтира набедената еволюция и работеше с най-горещата утеха, че всичко ще бъде наред.
За страха от страхливи сигнали
някъде наоколо едно момче
е пълен двойник и адепт но
тренира пет минути повече
е пълен двойник и адепт но
тренира пет минути повече
Форми на ужаса
като очакване за гаф в движение
като самия гаф в движение
като мирис на очакван гаф
като непристъпен град нахлут от всички
като всички смеещи се непристъпно
като неангажиращ смях който ангажира
като ограбена мечта на запис
като субект обект и автор наведнъж
като историк пристигнал след потопа
като жертва историк читател
като преживяващо се преживяно
като гладък басов ритъм от реклами
като късно сещане за явното
като днес не си във форма
като вече няма те защо си тук
като вече няма те защо те няма
като думи на умрял човек
като включване след срока
като хаос от лекарства и устройства
като грозен белег в красотата
като задавяне от ужас след кошмара
като самия гаф в движение
като мирис на очакван гаф
като непристъпен град нахлут от всички
като всички смеещи се непристъпно
като неангажиращ смях който ангажира
като ограбена мечта на запис
като субект обект и автор наведнъж
като историк пристигнал след потопа
като жертва историк читател
като преживяващо се преживяно
като гладък басов ритъм от реклами
като късно сещане за явното
като днес не си във форма
като вече няма те защо си тук
като вече няма те защо те няма
като думи на умрял човек
като включване след срока
като хаос от лекарства и устройства
като грозен белег в красотата
като задавяне от ужас след кошмара
18 януари 2012
Бърза приказка
Малката хх не помнеше и това я дразнеше много, защото така не можеше да си купува роклички и да ходи по партита със същия ищах. Затова тя стоеше по цял ден вкъщи и четеше, четеше, четеше, така че да поспре времето и да може винаги да има нещо, което ще помни поне за десетте минути, които й бяха отделени за помнене. Един ден малката хх, вече изчела всичко, се научи да помни - да, скъпи зрители, дори това се научава с необходимата доза четене, ако ще да е необходимо да изчетеш всички книги на света. Сега обаче паметта на малката хх си го върна тъпкано за всичките години насилие и я затрупа с помнене на абсолютно всичко, което беше чела дотогава - всеки ред, всеки знак - вече ги помнеше и знаеше, защото се беше научила как да го прави. И така, малката хх никога не се отърва от своето знание и никой нямаше полза от него, защото хората си бяха тръгнали отдавна, убедени, че малката хх е луда и нейната единствена цел е да се научи да помни, ако ще връз техните трупове.
11 януари 2012
Дотком
намръщена колона
за теб ще се говори тайно
като шлифен-молтке ще звучиш
в ушите киномански
обладани от киномания
в коя глава се споменаваш
в чия глава се споменаваш
окултни теории ще купуват
да оправдаят обговарянето
на липсващото ти присъствие
все едно дали апостол или демон
издънката на стара ера
възвестилка на нова ера
дъвки и легенди ще разменят
с лика ти неименован
в ложата на грешни премиери
в ложето и в можето
там ще обитаваш
литература и театър
ще сключат труден договор
да те заснемат в профил
кожата ти нека издържи
на бъдещия ламинат
очите ти обаче
непрестанно ще се въртят
само ти няма да се забавляваш
за теб ще се говори тайно
като шлифен-молтке ще звучиш
в ушите киномански
обладани от киномания
в коя глава се споменаваш
в чия глава се споменаваш
окултни теории ще купуват
да оправдаят обговарянето
на липсващото ти присъствие
все едно дали апостол или демон
издънката на стара ера
възвестилка на нова ера
дъвки и легенди ще разменят
с лика ти неименован
в ложата на грешни премиери
в ложето и в можето
там ще обитаваш
литература и театър
ще сключат труден договор
да те заснемат в профил
кожата ти нека издържи
на бъдещия ламинат
очите ти обаче
непрестанно ще се въртят
само ти няма да се забавляваш
07 януари 2012
За себесебеотрицанието
моето твоемногозначене за теб е нищо
не заради липсващото многозначене за твоемногозначенето
а защото ти липсва многозначене за себе си
не заради липсващото многозначене за твоемногозначенето
а защото ти липсва многозначене за себе си
05 януари 2012
01 януари 2012
Новогодишно
очарованието ми не е от твоите черти
чертите ти не забелязвам
но само щом захапя твоите черти
чертите на света изтривам
както хубавата музика захапва
и прехапвам свойта плът за да се слеем
така захапвайки те бих се слял със теб
и от рамото ни музика ще свири
заплетени в едно ще знаем
отговора на въпроса вечен
как се утолява жаждата когато
музиката и любовта не стигат -
хапеш още
чертите ти не забелязвам
но само щом захапя твоите черти
чертите на света изтривам
както хубавата музика захапва
и прехапвам свойта плът за да се слеем
така захапвайки те бих се слял със теб
и от рамото ни музика ще свири
заплетени в едно ще знаем
отговора на въпроса вечен
как се утолява жаждата когато
музиката и любовта не стигат -
хапеш още
Абонамент за:
Публикации (Atom)