Сухо

вятърът ще излекува болката
но няма вятър сухо е
сухи предчертани диалози
накрая е еднакво
остават монолозите проклети
но тях не можеш да споделяш
тялото и разумът са твои
езикът само общ е
но тълкуванията много
и винаги ще се измъкнат
формално ще са прави
неформално друг ще гонят
а ти ще пишеш не защото
има какво да пишеш а защото
те боли и трябва
кожичките ще натискаш
при спомена за нещо свято
свято несподелено
/конструкция идиотска/
несподелено свято чуждо
монтаж с конци по твойто тяло
сухо овъглено тяло
истинският мрак е неописуем
когато дойде нас ни няма
другото е намерение за мрак
без него можем и да минем
а впрочем
как да те боли
когато нямаш право да боли
но как да нямаш право
когато те боли?